Капитали за 100 млрд. евро са напуснали Испания през първото тримесечие

Почти 100 млрд. евро капитал е изтекъл от Испания през първите три месеца на годината, което се равнява на около една десета от испанския брутен вътрешен продукт (БВП), показват данни на централната банка в Мадрид, цитирани от Financial Times.

Данните потвърждават твърденията на редица икономисти, че инвеститорите разпродават испанските си активи. Испанските банки пък са увеличили експозициите си към държавен дълг, след като бяха подпомогнати от Европейската централна банка (ЕЦБ) по линия на извънредните тригодишни заеми, които тя отпусна на банките от еврозоната на два пъти през миналата година.

„Опасявам се, че това не са актуални данни. Все още не сме видели най-новите числа, а те може да покажат, че ситуацията е още по-лоша“, коментира пред изданието Радж Бадиани, икономист в IHS Global Insight. „Свидетели сме на перфектната буря“, допълва той.

Междувременно председателят на ЕЦБ Марио Драги обвини испанския банков надзор, че е подценил сумата, необходима за спасяването на кредитните институции в Испания. Той посочи като добър пример спасяването на френско-белгийската банка Dexia.

Изданието припомня, че миналата седмица испанското правителство обяви, че ще налее още 19 млрд. евро в третата по големина банка в страната Bankia, която изпитва най-сериозни затруднения заради размера на проблемните кредити. Спасяването на финансовата институция ще струва на Мадрид общо 23,5 млрд. евро, изчисляват властите.

Още през февруари обаче Испания обяви, че не разполага с публични средства за рекапитализация на банките в страната. Наскоро излезе информация, че правителството планира нова емисия държавен дълг, за да набере парите, но европейските власти се възпротивиха на идеята.

Според Марио Драги урокът от ситуацията с Bankia е, че надзорът на рисковите банки, които дестабилизират цялата система, трябва да се осъществява от централен орган, а не от националните регулатори.

Засилването на европейския банков регулатор, който в момента разчита на националните органи за взаимодействие с отделните банки, би могло да доведе в крайна сметка до формирането на общоевропейски спасителен фонд за затруднени финансови институции, посочва изданието.

Тази идея се защитава от банкери от периферните държави-членки на еврозоната. Някои европейски политици също виждат по-мощния европейски регулаторен орган като жизнено важна предпоставка за споделяне на финансовата отговорност, включително и за подпомагането на затруднени банки със средства от постоянния спасителен фонд на еврозоната.

Призивите на Марио Драги за по-голяма централизация в банковия сектор обаче вероятно ще срещнат сериозен отпор, посочва изданието. Още повече, че европейският орган в момента се бори с остра критика заради проведените банкови стрес тестове.