Проект на ЕС призовава за бюджетни договори със страните-членки на еврозоната

Страните от еврозоната ще трябва да подпишат обвързващи договори с Брюксел, които ги ангажират да разпишат подробно бюджетните си реформи, сочи проект на Европейския съюз, който би увеличил контрола на централата върху икономическите политики на отделните държави, пише британският вестник Financial Times.

Клаузите, включени в доклад, изпратен до страните-членки на ЕК преди срещата на високо равнище на съюза през този месец, ще изискват всички 17 държави от еврозоната да подпишат вид политически програми и срокове, одобрени от Брюксел, по които в момента текат преговори само със страните, на които е отпусната или се предвижда да бъде отпусната спасителна помощ.

Ако бъде приет, планът може да помогне за изпълнение на исканията на Германия за по-строг контрол върху икономиките на силно задлъжнелите страни като Италия и Франция, където резултатите от икономическите реформи са противоречиви.

Предложенията отразяват степента, до която лидерите на ЕС смятат, че трябва да извършват надзор върху еврозоната чрез по-голям брой централизирани решения. Това е промяна, който според мнозина политици ще изисква цялостно пренаписване на договорите на ЕС.

Проектът е и първият залп в очакваната борба за начина, по който да бъдат предоставени на еврозоната правомощия, запазени в момента за министерствата на финансите на отделните държави. Заедно с предстоящия план на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу за промени в договорите на ЕС проектът заплашва с нов кръг обсъждания за това как националните правителства да отстъпят по-голяма част от суверенитета си на наднационалната институция.

Сред по-амбициозните предложения, включени в документа, който е част от усилията на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой за формиране на икономически съюз в еврозоната до края на годината, е създаването на централизиран бюджет за еврозоната. Според европейски представители той може да бъде използван за подпомагане на затруднени страни в период на икономическа криза.

Германски представители изразиха подкрепа за подобен международен бюджет като начин за създаване на резерв от ресурсите на отделните държави, без да се прибягва до емитирането на общи еврооблигации.

През миналия месец френският министър на финансите Пиер Московиси предположи, че подобен общ бюджет може да бъде използван за управление на помощите за безработни в региона.

Документът изглежда ще възобнови и дебата за „Европа на две скорости“, като 17-те членки на еврозоната ще се насочат към по-тясно икономическо сътрудничество, докато останалите 10 страни от ЕС ще се помъчат да намерят мястото си в новия съюз.

Представители, участвали в подготовката на проекта, предупредиха, че предложенията са насочени към стимулиране на обсъжданията между лидерите на ЕС и всяка препоръка е посочена като мярка, която трябва да бъде „проучена“.

Планът на Ван Ромпой обаче се появява, след като той прекара по-голямата част от септември в пътувания до столиците на страните от еврозоната, сондирайки мненията на държавните ръководители за бъдещото развитие на съюза, което означава, че в проекта може да са залегнали клаузи, подкрепяни от част от тях.

В него е направен опит да бъде запазено бързото темпо за формиране на банков съюз в еврозоната, като законодателите са призовани до „ускорят работата“ по създаването на общ банков надзорен орган „като приоритетен въпрос до края на годината“ - пряко порицание за Германия, която се опитва да забави процеса.