Напредъкът и капаните пред трудовата реформа в Испания

Властите в Мадрид трябва да осъзнаят, че единственото решение на проблема е извършването на още реформи. Този месец тихомълком правителството одобри няколко „технически подобрения“ на законодателството от 2012 г., насочени най-вече към разрешаване на проблемите от административен характер, известени от испанския с акроним ERE.

За какво става дума? Става дума за процедурата, която фирмите трябва да предприемат, когато искат да уволнят служители по икономически причини. Тя изисква провеждането на консултации с продължителен период, по време на който комитет от работници и представители на ръководството водят дискусии и преговори по всеки един случай на работещите.

Испанската правосъдна система буквално е задръстена от случаи на ERE. Решенията на правителството от този месец ограничиха броя на членовете в този комитет по преговори, както и продължителността на времето за консултации, и направиха колективните съкращения по-малко уязвими при промени в закона.

Приветстваме всичко това, но е трудно да кажем, че възстановяването на икономиката стои зад ъгъла. Главно заради първото от 2011 г. насам намаляване на нивото на испанската безработица през последните няколко седмици бяхме свидетели както на леко покачване на цените на акциите на борсите, така и на оптимизъм сред анализаторите. Безработица се сви от 27,2%, колкото бе за първото тримесечие, до 26,3% за второто.

Данните са такива, защото все по-малко испанци губят работните си места, а не защото все повече граждани си намират нова работа. През второто тримесечие създаването на нови работни места е в застой, в сравнение с година преди това. И по-голямата част от тези нови позиции са временни – работещите не са на безсрочни трудови договори.

Дори и в последния си доклад за напредъка на Испания Международният валутен фонд (МВФ), който също не дава особено позитивни прогнози за страните от еврозоната в периода на кризата, предупреди страната, че до 2018 г. безработицата едва ли ще спадне под 25%. Това е потресаваща прогноза. Тя може да се остане твърде песимистична, само ако делът на трудоспособното население на страната се свие с темп, по-бърз от този, който МВФ очаква. Увеличава се броят на разочарованите млади хора, които напускат родината си.

Основната цел на Испания след спукването на имотния балон е да реформира икономиката си, която през 2007 г. даваше работа на 50% от всички строителни работници в Европейския съюз (за сравнение - миналата година населението на Испания съставлява 9 на сто от общото население на ЕС). Процесът не е лесен и безболезнен, но трудовото законодателство го прави още по-сложен, защото законите дават предимство на хората с работа, а не на тези, които се нуждаят от такава, пише още изданието.