Нуждае ли се държавният пенсионен фонд на Норвегия от диверсификация?

По всичко личи, че Норвегия ще бъде управлявана от консервативно коалиционно правителство. Спряганата за следващ министър-председател на страната Ерна Солберг е изправена пред проблем, който най-вероятно всеки друг лидер би искал да срещне – как да се управлява държавен пенсионен фонд, чийто дял на активите до момента възлиза на над 150% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Очакванията са той да расте все повече и повече в близките години, пише MarketWatch.

Консерваторите обмислят идеята за разделянето на Държавния пенсионен фонд (Government Pension Fund Global, или GPFG), управляван от Norges Bank Investment Management (NBIM), като начин за повишаване на гъвкавостта и подобряване на възвръщаемостта.

Проблемът е, че дори и малките по обем непредвидени резултати на фонда, ще окажат влияние на ефективното му управление. Днес стойността на норвежкия пенсионен фонд е 780 млрд. долара и се очаква през следващите години след допълнителния вложен капитал от приходите на петролните и газовите компании да нарасне над 1 трлн. долара.

Всяка дума за инвестиционната стратегия на GPFG се следи зорко от норвежките медии, правителството и обществото. Фондът правилно се счита за бенчмарк за много държавни пенсионни фондове по света. Той инвестира средствата си само извън пределите на Норвегия. Това е част от стратегията за набиране на средства за застаряващото поколение. По този начин капиталът му не попада в ръцете на управляващите.

Norges Bank Investment Management преследва амбициозна цел от 4% реална възвръщаемост. В резултат расте нуждата от диверсифицикация на фонда, включително и инвестиране в реални активи като недвижима собственост, например.

Най-вероятно NBIM ще свали поглед от Европа, защото най-много капитал под формата на облигации (предпочитани от NBIM) и акции идват от неиндустриализирания свят.

В средносрочен план фондът ще инвестира близо една трета от средствата си в Европа, Америка и на развиващите се пазари. Въпреки че фондът направи няколко опита да инвестира в недвижими имоти, размерът му е толкова голям, че ще изминат доста години преди да бъде постигната целта 5% от инвестициите да бъдат в недвижими имоти.

NBIM набира опит в анализирането на движението на валутите на развиващите се страни като китайския юан, например. NBIM затвърждава позициите си на „отговорен инвеститор“ чрез управлението на акциите, съставляващи близо 60% от общия обем на фонда. Средно NBIM притежава 1% от всички листнати компании по света. Пропорцията расте до 2,5%, ако направим сравнението само за европейските компании. NBIM е сред петте най-големи акционери в стотици компании. Фондът осъществява мониторинг на над 500 компании и прави предложения за промяна на стандартите за корпоративно управление в тях.

Но защитният потенциал на диверсификацията е ограничен. Защо?

Първо, при наличието на нова финансова катастрофа най-вероятно ще видим, че инвестициите в много класове активи имат положителна корелация. Такава бе ситуацията през 2008-2009 г.

Второ, корпоративният подход за управление на високо равнище и откритият достъп до пазарите, на които Норвегия законно навлиза чрез западните си контрагенти, не съществуват в развиващите се страни. За пробив на тези пазари се изисква време. Същевременно тези инвестиции са извън пределите на границите.

Трето, в много страни не съществува корелация между икономическия растеж и цените на акциите. Например, изгладената пазарна стойност на борсата в Шанхай в долари днес продължава да изостава от стойностите, които имаше преди 20 години, въпреки че за този период БВП на Китай се разшири 20 пъти. За същия период БВП на еврозоната дори не се удвои, но индексът MSCI Europe се увеличи повече от четири пъти.

Норвежците знаят, че диверсификацията е необходима, но не е панацея за болестите при инвестициите.