Париж и Брюксел направиха първи стъпки при координирането на бюджета на Франция

Франция се опита да намери общ език с Европейската комисия (ЕК) по бюджетните си въпроси на провелата се по-рано тази седмица среща между френските власти и представителите на няколко страни членки на Европейския съюз (ЕС) по повод бюджета на страната за новата финансова година.

В понеделник няколко от депутатите, членове на парламентарни комисии към френското Народно събрание, организираха среща за обмяна на идеи за новия бюджет на страната, съобщава Еuractiv. На нея присъстваха министъра по европейските въпроси Тиери Репентин, еврокомисарят Мишел Барние и някои от френските депутати, членове на Европейския парламент.

Целта бе да се изгладят националните и европейските бюджетни политики, което по принцип е трудна задача.

Барние изрази своето разочарование, че френският министър на финансите Бернар Казньов не присъства на срещата. Дори само трима депутати от дясноцентристката опозиоцнна партия присъстваха.

Някои от тях имаха основателни причини да са там – проектозаконът за бюджета за 2014 г. трябваше да бъде приет до 15 октомври, а членовете на комисиите работят по предложенията за изменения.

Социалистическото правителство гледа на проектозакона за финансите за 2014 г. като на бюджет със строги икономии, докато ЕК го определя като не чак толкова трудно изпълним.

Различните моменти за одобрение на националните бюджети също представлява трудна задача за ЕС, който прави опити да консолидира фискалната политика в еврозоната.

Изискването е страните членки на еврозоната да представят своите проектобюджети на ЕК преди средата на октомври. Тези държави, които не спазят правилото, могат да бъдат поставени под строго наблюдение – нова процедура, приета като част от спешните мерки за справяне с дълговата криза.

На теория, и за пръв път тази година, всички страни трябва да представят своите проектобюджети до 15 октомври. Франция вече го направи. В последния момент това направи Италия, докато Ирландия все още не е. Барние обясни, че след като бъдат получени, данните от проектобюджетите се преглеждат от Евростат, а след това към края на октомври се представят на ЕК.

Тази година въпросите, свързани с надеждността на статистическите прогнози на Франция, няма да бъдат обсъждани. Това е едно от новите споразумения между Брюксел и Париж.

„Приветстваме факта, че прогнозите са базирани на правдоподобни данни за пръв път от няколко години“, казва Барне. ЕК обаче също критикува състоянието на публичните финанси на Франция, заявявайки, че страната е „прекосила червената линия“ при събираемостта на задължителните налози, която се увеличава с 4% между 2010 и 2013 г., за да достигне 46% от БВП.

Мишел Барние е притеснен и за нивото на публичните разходи, които са достигнали 57% от БВП и са над средното ниво от 49% за еврозоната. В Германия делът на държавните разходи е най-ниският от всички държави в еврозоната – 45% от БВП.

ЕК и Франция са на противоположни мнения що се отнася до съставянето на бюджета и управлението на дълга. Барние обеща, че наблюденията на ЕК няма да бъдат насочени само върху номиналния бюджетен дефицит, който през 2014 г. се очаква да бъде 4 на сто от БВП.

ЕК ще обърне повече внимание и на структурния бюджетен дефицит на страната, след като слабият икономически растеж затруднява възстановяването на публичните финанси, което допълнително обременява потенциалния растеж на Франция.

Според законодателните пакети за засилване на икономическото управление, популярни като Six-pack“ и „Тwo-pack“ - държавите трябва да имат структурен дефицит не по-голям от 0,5% от БВП. Но във всички страни членки на ЕС понятието „структурен дефицит“ се тълкува по различен начин.

Под структурен дефицит най-често се има предвид онази част от дефицита, която остава незасегната от икономическите цикли, която обаче трудно може да се измери. Всички разходи и приходи са свързани с икономическата активност. Въпреки това някои страни са по-уязвими при наличие на икономически спад.