В Германия се запитаха за ползите от висшето образование

Повечето висшисти не са гаранция за просперитет на икономиката, смята президентът на местната търговско-индустриална камара

12:19 | 04.02.14 г.

Препоръчан материал от партньор на investor.bg

В Германия се запитаха за ползите от висшето образование

Един от водещите икономически експерти в Германия предупреди, че повечето висшисти могат да се окажат в тежест на икономиката, пише немското издание The Local. “Германската икономика ще пострада, ако трендът следване на всяка цена не бъде спрян“, коментира Ерик Швайцер, който е президент на Германската търговско-индустриална камара (DIHK).

Според статистиката през 2013 година броят на стажантите в германските компании намалява с 4,5% спрямо 2012 година – от 330 хил. на 315 хил. В същото време около 500 хил. са започнали своето образование в университет. За сравнение през 2005 година броят им е бил едва 360 хил.

„Високият брой висшисти, както показва и кризата в Южна Европа, не е гаранция за просперитет на икономиката и ниска младежка безработица“, коментира още Швайцер.

Той допълва, че всеки млад човек трябва да развива талантите и уменията си, но това не преминава на всяка цена през университетските банки.

Статистическите данни показват още и, че 40% от студентите в Германия не завършват висшето си образование в нормалните срокове – три години за бакалавър и още две години за магистърска степен, посочва още The Local.

За 68% обучението отнема повече време, отколкото са очаквали. Семестрите си взимат навреме единствено студентите в специалности като медицина, математика и различните науки. За 60% от студентите по теология обаче обучението отнема повече време от предвиденото.

Като цяло 25% от студентите в страната напускат университета, а основната причина са „излъгани очаквания“.

Всички тези „закъснения“ обаче се оказват пречка за младите хора да излязат на трудовия пазар, посочва още Швайцер и допълва с още един парадокс – броят на студентите в страната расте, а в същото време фирмите трудно намират стажанти.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Коментари

Добави коментар

misanthrope
преди 12 години

проектите по ВиК и климатизация се правеха перфектно от строителни техници и техници, завършили Техникум Христо Ботев и от хладилни техници, завършили техникум Вилхелм Пик (днес Хенри Форд). Що се отнася до това какъв е проблема на Германия, аз не твърдя че е като нашия а че в световен мащаб хората учат висше, за да вземат диплома и да се наредят на работа а не за да научат нещо. Университетите от друга страна са на далавера да имат повече студенти, за това гледат .. да имат повече студенти а не да ги научат на нещо. А после се оказва, че най-иновативните и най-предприемчивите не са завършили университет или пък са завършили някой неизвестен никому. Така че.. това си е бизнес с дипломи а не образование

отговор

Веско
преди 12 години

Нещо си се объркал, това дето го казваш си е наше и няма нищо общо с проблема на Германия. Те не са против образованието, даже имат нужда. Проблема им са вечните студенти, които си гледат кефа и си пият биричка в общежитието по 10 години.Иначе за счетовдител, не е необходимо да завършиш висше, и бакалавър стига. Докато за проект по ВиК или климатизация е необходим дипломиран инженер, освен ако не викаш проект и на смяна на тоалетно казанче, както е новата мода.

И това да, но и също 70% от висшистите или не работят по специалността си или го карат яко занаятчийски. Неща, които спокойно се вършеха и то много добре от средни техници преди 25 г. днес се вършат от висшисти и то доста зле. Например няма НИКАКВА необходимост един средно статистически счетоводител да е висшист, нито приемчика в даден автосервиз, нито правещия ВиК проекти или климатизация но днес всичко това е висшисти.Погледни го от друга гледна точка, много днешни инженери са по-слабо подготвени от вчерашните техници ама.. ако можем 5г да му вземаме парите на детето, що да не

bgMan
преди 12 години

Точно!Висшистите дето си разбират от специалността и я обичат са много хубаво нещо но и си знаят цената. Освен това има и натрупващ се ефект "многу вожд, малку индианец".

Висшето образование трябва да се преосмисли като институция в световен мащаб. То отдавна вече е престанало да е висше и все повече се превръща от образование в бизнес с дипломи.