Защо реагираме различно към терористични атаки в Брюксел и в Анкара?

За пореден път Европа е разтърсена от последиците на терористична атака – и за пореден път отговоря по начин, който се превръща в трагична рутина, коментира журналистът Ясмин Ахмед за Independent.

В социалните медии Facebook активира функцията си за безопасност Safety Check, а Twitter се изпълни с хаштагове и карикатури. В реалния свят белгийското знаме се издига или прожектира по националните паметници на съседните европейски страни. Реакциите придобиват очертанията на мрачен ритуал на погребение. И може би те са важни за нас, защото ни помогат да осмислим невероятния ужас и ни дават инструменти, с които да заявим неотстъпчивостта в лицето на терора.

Кметът на Париж публикува в Twitter, че Айфеловата кула ще бъде осветена в цветовете на белгийското знаме, Даунинг Стрийт издигна белгийския флаг, а ВВС съобщи, че думата „Брюксел“ на редица езици доминира в най-популярните световни трендове в Twitter.

Въпреки това има известно негодувание, когато споделяме карикатурата на Планту, показваща солидарността на Франция към Белгия, пише Ахмед. Къде е карикатурата за онези, които загинаха в Турция от ръцете на терористите? Защо Даунинг Стрийт не вдигна турското знаме след терористичните актове в Анкара?

Миналата седмица трима загинаха и 36 бяха ранени, на 28 февруари жертвите бяха 28, а ранените – 60, а през януари две нападения оставиха след себе си 18 убити и 53 ранени. През 2015 г. вълна от атаки доведе до смъртта на 141 души и до 910 ранени.

Силата на терористична атака не трябва да бъде измервана по броя ранени и убити. Всеки живот отнет, за да се докаже дадена политическа гледна точка е престъпление. Но цифрите остават. Толкова повече животи бяха отнети в Турция, а Европа остана безмълвна.

Явно има граници на нашата солидарност и тези граници неудобно съвпадат с картата на Западна Европа. Турция остава извън полето на нашата загриженост, недостатъчно близо, за да получи скръбта ни.

Турция е някакво екзотично място, където ходим на почивка, но не и място, което трябва да разберем или за което да пилеем съчувствието си, пише авторът.

Подбудите, които стоят зад атаките в Турция, са различни от тези зад нападенията в Брюксел. Някои от тях са в името на дългогодишното движение за независимост на кюрдите от турската държава, други се организират от същите ислямски фундаменталисти – ИДИЛ, които осъществиха и нападенията в Брюксел. Тактиката им обаче е една и съща: терора. Колективният ни отговор също трябва да бъде един: съчувствие и солидарност.

Нашето безразличие и ежедневното ни подозрение към Исляма е двигател на терористични организации като ИДИЛ. Като мюсюлманка и оцеляла след терористично нападение Малала Юсафзай наскоро говори срещу проблема за разделянето на жертвите на тероризма на Изток и Запад: „Ако намерението ви е да спрете тероризма, не се опитвайте да обвинявате за това цялото мюсюлманско население, защото това няма да спре тероризма“.

Трябва обаче да се вслушаме в последното ѝ предупреждение „Това ще радикализира още терористи“.

Още за взривовете в Брюксел следете тук