Оспорваната надпревара между Меркел и Шулц, която може да съживи Германия

Защо изобщо трябва да гласуваме, отчаяно попита германското списание Cicero неотдавна. Моментът беше такъв, че почти всички социологически проучвания не показваха алтернатива на нов, четвърти мандат на канцлера Ангела Меркел.

Само за няколко седмици нещата драматично се промениха – благодарение на Мартин Шулц, пише заместник главният редактор на Bild Николаус Бльоме за Financial Times (FT). Бившият председател на Европейския парламент се кандидатира за канцлер, a „Мартинманията“ се шири навсякъде – не само в редиците на Германска социалдемократическа партия (SPD).

Доста преди официално да стане председател на партията в средата на март Шулц повишава рейтингите на SPD до ниво, невиждано през последните 10 години. Междувременно Християндемократическият съюз (CDU) на Меркел са толкова депресирани, колкото и рейтингът ѝ на одобрение. Дали канцлерът, до голяма степен смятана за последния гарант на европейската стабилност, няма да се провали на парламентарните избори на 24 септември? И ако това се случи, дали не се задава опасна нестабилност? Очевидно, това ще бъде лошо за Германия, но и за Европа.

Всъщност вярно е точно обратното. Сегашната слабост на Меркел в социологическите проучвания е добра за германската демокрация и също толкова добра за европейската стабилност. Колкото по-слабо се представя канцлерът и CDU, толкова по-оспорвана става надпреварата. А това ще накара консерваторите, както и социалдемократите да преоформят политическите си програми. Шулц ще фокусира кампанията си около повишаването на данъците за т.нар. богати, както и върху социалната справедливост и екологичните въпроси. Меркел ще се концентрира върху сигурността, закона и реда, и контрола върху имиграцията, където правителството затяга политиката си в отговор на обществените тревоги.

И двете партии са изгубили много от политическата си острота като част от правителства с широки коалиции. Те са на власт през седем от последните 11 години, засилвайки оплакванията, които доведоха до създаването на радикални протестни партии като Алтернатива за Германия – открито ксенофобска и националистическа. Въпреки това протестиращите гласоподаватели имат право, когато твърдят, че няма драматична разлика между CDU и SPD – те усещат нуждата от шокиращ вот срещу статуквото, който да ги разтърси от самодоволство и хомогенност.

Ако надпреварата между Меркел и Шулц стане още по-оспорвана, това открива редица възможности за правителство отвъд нова отчаяна широка коалиция. Съгласно данните от социологическите проучвания има 4-5 различни начина да се състави коалиция с прилично мнозинство в Бундестага. Повечето варианти съдържат три различни партии – нещо, което германците никога не са виждали на национално ниво. Не че няма да свикнат.

Нова широка коалиция ще бъде най-лошото нещо за германската политика, тъй като за пореден път тя ще остави Бундестага без силна опозиция.

Ако Шулц продължава кампанията си с подобен успех като през последните две седмици, със сигурност ще последва оживена надпревара. Възраждане на добрите стари политически лагери – леви и десни, може да коригират политическия ни фокус и да маргинализират протестните партии.

Интересното е, че политиките и провокациите на Алтернатива за Германия се обсъждат много по-малко откакто Шулц вдъхна нов живот на ядрото гласоподаватели на SPD и съживи идеята за ляво мнозинство. CDU на Меркел обаче веднага се върна към основен принцип: подготовка за кампанията, която ще удари лявото. Избирателите ще трябва да решат по кой път искат да поеме страната – наляво или надясно. Това би трябвало да има по-голямо значение за средната класа отколкото гласуването, основаващо се на неясни усещания за недоволство и гняв – и без да получат сериозни отговори на съществуващите проблеми.

Оживена, оспорвана надпревара с ясна алтернатива между по-слабата от очакваното Меркел и по-силния от очакваното Шулц ще вдъхне нов живот на политиката в Германия и ще повиши избирателната активност. Радикалните гласоподаватели ще имат по-малко сила, а дясната Алтернатива за Германия ще остане встрани. Германия ще бъде стабилна, а от това ще спечели и Европа.