Калфин: Дебатът по многогодишния бюджет на ЕС трябва вече да започне

Лидерите на Европейския съюз трябва да започнат обсъждането на многогодишния бюджет колкото се може по-скоро, защото разговорите ще бъдат по-сложни от всякога и може да доведат до правни спорове, които ще принудят съюза да се обърне към междинен бюджет през 2020 г., коментира бившият външен министър и сегашен съветник на еврокомисаря Гюнтер Йотингер Ивайло Калфин за euractiv.com.

Говорейки в лично качество, Калфин казва, че основните проблеми пред бюджета са как да се изчислят вноските на Великобритания, която вече няма да е част от съюза през 2020 г., и да се съчетаят по-ниските приходи с по-високите разходи, особено по отношения на миграцията и отбраната.

Затова и този път лидерите не трябва да остават договарянето на бюджета при закрити врати в последния момент.

„Този път ситуацията е различна заради факта, че Великобритания си тръгва, факт е, че няма да имаме достатъчно средства“, казва бившият евродепутат. „Имаме ясно формулирани амбиции в отбраната, миграцията... Затова е неизбежно да има промени, те [лидерите] не могат да свършат работата, както обикновено. Обсъждаш, спориш и накрая приемаш нещо, което е много подобно на предишното“.

Според него въпросът е дали лидерите ще имат стимула да решат този въпрос преди края на мандата на този Европейски парламент или не. Ако това не се случи, Калфин смята, че ЕС ще започне 2020 г. без многогодишен бюджет, т.е. съгласно сегашните бюджетни споразумения.

Калфин е убеден, че съюзът се нуждае от „много по-висок“ бюджет, но това ще изисква споразумение по собствените ресурси – собствените приходи на ЕС, основно от митнически такси и ДДС. Според него предложеното ниво от 1,1% от БВП на ЕС ще бъде „добра стъпка напред“.

Освен това според него не е сигурно дали вноските на Великобритания ще бъдат приспаднати от бюджетните изчисления.

По отношение на предложенията европейският бюджет да бъде ползван, за да се наказват бунтуващи се страни като Полша заради неизпълнението на основните демократични принципи, например върховенството на закона, Калфин казва, че „волята е налице, но инструментите не са много ясни, какво точно трябва да бъде направено, за да е рамките на Договора“ на ЕС.

Една от възможностите е допълнително да се разшири и усъвършенства сегашната „условност“, при която страна членка получава списък с проблеми, които трябва да реши, и след това преминава през преглед, преди да получи европейски средства.

Според Калфин обаче тази идея си има недостатъци, защото изисква съгласието на страните членки, а и защото не всички средства може да бъдат засегнати – няма как това да се случи с преките плащания например.

Освен това той предупреждава, че има силна опозиция, защото така местните региони реално ще бъдат наказвани заради действия на националното правителство.

По отношение на амбициозните планове за реформа на еврозоната, защитавани най-вече от френския президент Еманюел Макрон, Калфин казва, че много от идеите са „свръхамбициозни“, защото икономически са в правилната посока, но политически са нереалистични.

Той смята, че няма нужда от отделен бюджет на еврозоната, а просто отделен ред в общия бюджет, който обаче реално да е без пари и да бъде ползван от страните в еврозоната само в случай че бъдат ударени от криза.

Идеята пък за финансов министър на еврозоната е „невъзможна“, казва той.

„Имате лидер на еврозоната, но той не може да решава от името на националните правителства как да харчат бюджета си. По-вероятно е да има икономически, отколкото финансов министър“, казва той. „Някой, който по-скоро да следи макроикономическата ситуация в страните членки и да задейства защитните механизми при нужда“.