Коронавирусът застрашава пенсионната индустрия в Европа

Коронавирусната пандемия нанася удар на пенсионните системи в Европа, като засилва натиска върху държавните ръководители да задействат реформи за предотвратяване на десетилетна пенсионна криза, предупреждава влиятелната неправителствена организация Better Finance, която защитава интересите на потребителите на финансови услуги на европейско ниво, цитирана от Financial Times.

Голям ръст на безработицата ще свие данъчните приходи, използвани за финансиране на държавните пенсии, и ще намали вноските в програми за спестявания за пенсия, управлявани от работодатели и физически лица.

Същевременно намаляването на лихвите и новите програми за изкупуване на облигации, подкрепени от правителствата, свиват печалбата на пенсионните фондове от инвестициите им с фиксирани приходи.

Гийом Праш, управляващ директор на Better Finance, която представлява спестяващите хора в Европа, казва, че икономическите затруднения и извънредните мерки на правителствата в отговор на пандемията са „перфектната комбинация“ за унищожаване на дългосрочната стойност на спестяванията за пенсия.

„Правителствата явно избират да пожертват защитата на спестяващите за пенсия за сметка на изкуствено намаляване на разходите за обслужване на дълговете на страните членки на ЕС, предоставяйки безпрецедентни субсидии под формата на отрицателни лихви и големи покупки на държавен дълг“, отбелязва Праш.

Още преди COVID-19 спестяващите са били изправени пред предизвикателства да генерират достатъчно доходи за пенсионирането си. Better Finance е направила анализ на данни за частни пенсионни фондове в 18 европейски страни за 20 години напред и установила, че фондове за проследяване, чиито инвестиции са разпределени поравно в акции и облигации, се представят по-добре от голямото мнозинство пенсионни продукти, като високите такси намаляват възвръщаемостта за спестяващите.

Докато пенсионният фонд Dutch Pillar II, в който влагат средства както работодатели, така и служители, е постигнал годишна възвръщаемост от 5,5% след такси и инфлация през десетилетието до 2019 г., еквивалентни фондове в други страни не успяват да достигнат това равнище.

Доброволни пенсионни фондове, финансирани с частни средства, които са в т. нар. „трети стълб“ на осигурителната система, са постигнали реална нетна годишна възвръщаемост от едва 1,3% във Франция, 1,6% в Германия и 2% в Италия през последния 10-годишен период.

Възвръщаемостта като цяло се е подобрила значително през 2019 г. благодарение на процъфтяващите пазари на акции и облигации, но някои от ръстовете са заличени тази година.

Големите вариации в представянето на пенсионните фондове в страните членки тревожат ръководителите на ЕС. Better Finance призова регулаторите да наложат стандартизирано обявяване на данни за представянето на пенсионните фондове в миналото, за да могат спестяващите по-лесно да сравняват продукти. Тя също така призова ЕС да защити спестяващите за пенсия, ако застрахователни компании, които са ключови доставчици на пенсионни продукти, фалират.

Парш изразява разочарованието си, че Европейската комисия (ЕК) не е предприела действия за ограничаване на заплащането на консултанти, които според Better Finance създават конфликти на интереси и насърчават продажбата на неподходящи и скъпи пенсионни продукти.

Призивът на Better Finance е отправен в момент на нарастващи притеснения, че увеличаването на безработицата ще накара по-възрастните служители да изтеглят предсрочно спестяванията си за пенсия.

„Харченето на спестяванията за пенсия сега означава, че парите няма да са налични по-късно през живота и може да има последици при пенсионирането“, казва Алистар Бирн, ръководител на пенсионната стратегия за Европа в компанията State Street Global Advisors. „Хората трябва да осъзнаят дупката в спестяванията си за пенсия и последиците от това за пенсионирането им“, допълва той.

Бирн допълва, че ниските лихви също ще засилят финансовия натиск върху компаниите, които предлагат програми с дефиниран размер на плащанията, при които вноските за пенсия за обвързани със заплатите през активния трудов живот.

„Загубите на програмите с дефиниран размер на плащанията растат. Проблемите, породени от коронавируса, може да станат причина повече компании да не могат или да не искат да подкрепят програмите си с дефиниран размер на плащанията“, казва той.