Моментът за пълен рестарт на Украйна

Сложната, на моменти византийска, политика на Украйна продължава да бъде смущаваща и объркваща.

От независимостта си насам основни двигатели на положителната промяна в страната са огромните граждански движения, икономическият натиск и инициативи от Запада и необходимостта от действия за избягване на икономическа катастрофа, коментира POLITICO.

Нищо, което може да се случи при ново правителство, може да промени това. Но ново правителство е именно това, от което се нуждае Украйна.

През следващите дни президентът Петро Порошенко вероятно ще успее да спечели избирането на протежето си – председателя на парламента Владимир Гройсман, за министър-председател, а ново правителство ще се насочи по пътя към нови реформи.

Основната мотивация на Порошенко за промяна в правителството се основава по-скоро на отдавнашната лична неприязън към сегашния премиер Арсений Яценюк, задвижвана основно от егото и величието, отколкото на политически различия.

Въпреки това има шанс – поне в краткосрочен план, новото правителство да успее да прокара толкова нужните реформи. Те включват скромни промени на правната система, приватизация на неефективни държавни предприятия и намаляване или премахване на широк спектър от наеми, отдадени в полза на големи бизнеси или олигарси.

Има няколко причини за този краткосрочен оптимизъм.

Първо, Порошенко, който досега разчиташе на Яценюк, за да поеме бремето на непопулярните реформи, до голяма степен се възприема от украинците като лидерът, който носи най-голяма отговорност за икономическия застой.

Нещо повече, Порошенко осъзнава, че освен ако не се осигурят нови източници на приходи, Украйна ще има малко ресурси, с които да финансира икономическия растеж. Той разбира още, че ако съдилищата не защитават правата на собственост и прилагането на договорите, няма да влизат преки чужди инвестиции.

Второ, отиващото си правителство по същество беше споразумение за споделяне на властта между Порошенко и Яценюк, при което и двамата разчитаха на подкрепата на мощните, конкурентни бизнес лидери и олигарси с огромни финансови и медийни ресурси и множество пълномощници в парламента. Премахвайки Яценюк, Порошенко вероятно ще притисне онези олигарси, защитавани от министър-председателя. Това ще увеличи държавните вземания.

Трето, новото правителство ще има добра селекция от реформатори. Въпреки слуховете за непосредствено напускане на ключови реформатори от сегашното правителство, списъкът с имена за икономическите постове е успокоителен. Сред тях са бившият словашки финансов министър Иван Миклос и уважаваният бивш изпълнителен директор на Microsoft Дмитро Шимкив. Има големи шансове и бившият вицепремиер на Полша Лешек Балцерович да служи като ключов стратегически съветник по реформите и да действа като свръзка с непокорния законодателен орган на Украйна.

За съжаление, дори да прилага реформи, животът на новото правителство вероятно ще бъде кратък.

Сегашният парламент има огромна кохорта от популисти, пълномощници на олигарси и търсещи аренди бизнесмени, посочва още POLITICO. Тези сили, заедно с група недоволни и все по-непокорни членове на политическата група на самия президент и на разгневеното гражданско общество, вероятно ще предизвикат нови избори много преди мандата на сегашния парламент да приключи.

Нови избори пък вероятно ще доведат до също толкова фрагментиран законодателен орган. Или по-лошо.

Накратко, всяка нова коалиция ще бъде слаба, а предвид вероятното ѝ крехко мнозинство, капацитетът ѝ за реформи ще бъде с ограничена продължителност. Затова европейските и северноамериканските лидери трябва да разберат, че в Украйна промяната неизбежно идва под формата на кратки постепенни изблици.

Това означава, че законодателите трябва да се подготвят пъргаво да реагират на възможности, с които да промотират промяна, когато и ако те се появят.

Подобен модел на политическа нестабилност и непоследователност вероятно ще продължи в рамките на новата коалиция, освен ако Порошенко не намери начин да изгради консенсус между политическия и бизнес елита на Украйна и гражданското общество.

Само така страната може устойчиво да поеме към реформите. Всеки друг подход вероятно ще доведе до повече от същото или до овластяване на демагогски и популистки сили.