Газовото находище в Черно море засилва позицията на Турция в спора с Гърция

Важно събитие беше пропуснато на фона на растящото безпокойство заради напрежението в Източното Средиземноморие – миналия месец турският президент Реджеп Ердоган обяви откриването на голямо находище на природен газ край другото крайбрежие на Турция на Черно море. Смята се, че то е с обем от 320 млрд. куб. м и има силни очаквания, че данните ще бъдат ревизирани към повишение в резултат на нови проучвателни сондажи, пише Bloomberg.

Откритието има последици за турския енергиен баланс и енергийна сигурност и за позицията на страната в конфронтацията с Гърция в Източното Средиземноморие.

Като страна с оскъдни въглеводородни ресурси вносът на енергия винаги е бил голямо бреме за Турция. Миналата година страната е внесла енергийни източници на стойност 43 млрд. долара, или 20% от общия внос. Новото газово находище, което според Ердоган ще влезе в експлоатация още през 2023 г., ще помогне за значително намаляване на разходите. Приблизителни сметки въз основа на годишното вътрешно потребление от 45 млрд. куб. м показват, че находището в Черно море може да покрие почти всички нужди от природен газ на Турция за близо седем години.

Откритието може да е малко в сравнение с други големи страни производителки на газ като Русия, Катар и Иран, но ще помогне на Турция да намали значително хроничния си дефицит по текущата сметка. То също така може да донесе макроикономически ползи, като смекчи натиска върху местната валута.

Освен това откритието ще има стратегически последици, особено ако бъдат открити още находища. Турция традиционно е зависима от Русия и Иран за вноса си на природен газ. Преди пет години Русия съставляваше над половината от газовия внос. Оттогава Турция се възползва умело от променящите се условия на спот-пазара, за да увеличи дела на вноса от други източници като Алжир и Нигерия. До края на 2019 г. делът на Русия беше сведен до 33%, а този на Иран – до 17%.

Но заради дългосрочните обвързаности с тези страни финансовите ползи от предоговарянето може да са по-ограничени, отколкото показват цифрите.

Новото находище ще позволи на Турция да намали значително зависимостта си от Русия и Иран. То също така ще засили значително позицията на Анкара в бъдещите преговори с Москва и Техеран за подновяване на споразуменията за доставка.

Откритието в Черно море ще повлияе и на позицията на Турция в Източното Средиземноморие. То ще бъде използвано като основание за агресивния подход на правителството в конфронтацията с Гърция и ще помогне за консолидирането на вече значителния вътрешен консенсус относно настоящата траектория на външната политика на Ердоган. Т. нар. доктрина „Синя родина“, която подкрепя тази визия, очертава обхватни претенции за турския континентален шелф и изключителна икономическа зона в Източното Средиземноморие.

Консенсусът от гледна точка на Източното Средиземноморие е, че Турция няма да се поддава на чуждестранен натиск. Възникващият вътрешен консенсус по до този момент малко обсъждани теми като морските граници, изключителните икономически зони и континенталния шелф ще позволи на Ердоган да запази твърдия си подход в конфликта.

Това само засилва неотложната нужда от деескалация и демилитаризиране на спора в Източното Средиземноморие. През последните десет години САЩ изиграха водеща роля в смекчаването на турско-гръцките конфликти. Но администрацията на Тръмп вече разполага с малко дипломатически средства за влияние, ограничени още повече от президентските избори след девет седмици, така че сега бремето за създаване на условия за възобновяване на преките преговори между Анкара и Атина пада предимно върху ЕС.

Германия показа какъв е пътят напред, като използва дипломатическото си влияние, за да събере делегации на Турция и Гърция в Берлин през юли. Преговорите се провалиха след обявяването от Атина на споразумението за морските й граници с Египет и последвалото възобновяване от Турция на сондажите в оспорваните води.

Сега ЕС трябва да избере между две взаимно изключващи се стратегии. Той може или да застане на страната на държавата членка Гърция срещу Турция, или да възприеме по-неутрална позиция и да настоява за двустранни преговори между Анкара и Атина. И в двата случая откритието в Черно море засилва позицията на Турция.