Гневната реч на Путин е историческа за Европа

За психолозите Владимир Путин вероятно е пример за теорията, че повтарящата се субективно преживяна фрустрация „Нато! Източно разширяване!“ - почти неизбежно води до агресия. И така, президентът на Русия се представи снощи като воин в Кремъл. Хореографията от последните няколко дни завърши със заплашителна реч, която беше ирационално истeризираща.

Украйна никога не е имала „истинска държавност", каза Путин, тя е създадена от Ленин, а сега е в ръцете на радикали и националисти, управлявана от олигарси - всичко това под опеката на Запада.

С тази „надстройка" путинизмът лесно призна  източните украински региони Луганск и Донецк с многобройните им руски граждани за независими „народни републики" и сключи с тях „мирен договор".

Малко по-късно Путин разпореди влизането на войски в зоната на насилие. НАТО е „плюла“ на опасенията на Москва, каза Путин като признак на разочарованието на един политически аутсайдер. Сега той е считан за агресор в редицата на историческите подстрекатели към война. 

Речта, с която Владимир Путин се опита да оправдае всичко, което доведе Европа до ръба на войната и което все още може да застраши континента, вече напоен с кръвта на две световни войни, беше гневна реч, изпълнена с презрение към Запада, с наранена гордост от миналото величие на Русия, с явни заплахи тя да си върне това, на което според Путин Русия има историческо право.

Толкова много неща се бяха натрупали и сега трябваше да излязат наяве. В лицето на Путин можеше да се прочете гневът му от усещането за несправедливост. Дори Ленин получи своето възмездие за това, че не успя да задържи историческа Русия, пише Торстен Рике в коментар за Handelsblatt.

Историческите повратни точки, които разделят хода на историята на преди и след, обикновено могат да бъдат разпознати само в огледалото за обратно виждане. Има обаче много основания да се смята, че този поврат настъпи в понеделник вечерта.

Путин не само обяви мирния процес от Минск за неуспешен, като призна украинските провинции Луганск и Денецк, но и попари надеждите на германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон за мирно решение на конфликта. Фактът, че кремълският автократ постави под въпрос и цялата държавност на Украйна, е лош знак. А заповедта за поход на руските войски към Източна Украйна не закъсня.

Дългогодишните усилия, особено от страна на Германия, за сближаване на Русия с Европа като добър съсед след разпадането на Съветския съюз през 1989 г. също се провалиха. Ще са необходими десетилетия, за да се разчистят политическите отломки от онзи ден и да се подготви почвата за нова т. нар. „Ostpolitik“.

САЩ и ЕС реагираха незабавно на нарушението на международното право от страна на Москва и обявиха строги санкции. Западът няма избор, ако иска да се противопостави решително и ефективно на империалистическия стремеж на Путин към власт. Противно на уверенията си, лидерът на Кремъл не е загрижен само да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО – нещо, което би било много далеч във времето. Путин иска да спре процеса на икономическа и социално-политическа трансформация в Източна Европа. Автократът не може да си позволи процъфтяващи демокрации на прага на дома си.

Това е удар и за европейската икономика. За всички е ясно, че планираната за началото на март видеоконференция на висши германски ръководители с Путин вече не може да се състои. По данни на германската Бундесбанк само германските компании са инвестирали над 24 млрд. евро в Русия. Дори и конкретните икономически щети да не могат да се предвидят, санкциите ще навредят. И това не може да се избегне. Ефективността на санкциите се измерва и с цената, която човек е готов да плати за тях.

В края на речта си, излъчена по телевизията, Путин обвини украинското правителство в Киев за по-нататъшните кръвопролития. Така че опасността от война остава голяма. Много неща в наши дни напомнят за Студената война. Историята се повтаря два пъти, както е казал Маркс - първо като трагедия, после като фарс. С гневната си реч Путин само обърна реда.