Оправдан ли е оптимизмът към "Абеномиката"?

Много оптимизъм заобикаля т.нар. "Абеномика" – усилията на японския министър-председател Шиндзо Абе да изведе националната икономика от пропастта на дефлацията. Мащабният правителствен план обаче не обхваща два основни проблема в страната на изгряващото слънце: дълга и демографията.

Япония е една от най-най-силно задлъжнелите развити страни. Общите ѝ дългове съставляват близо 500 на сто от БВП. За сравнение, този показател в САЩ достига „едва“ 370%. Японският брутен държавен дълг е около 240% от БВП, докато нетният – около 35 на сто, или значително над средния за най-развитите страни.

Общите правителствени разходи за приключилата през март 2013 г. фискална година са 124,5 трлн. йени (26,1% от БВП), при държавни приходи от 59,2 трлн. йени (12,5% ​​от БВП). За да компенсира разликата, правителството взе заем, с който покри 52% от разходите си. Това е и една от причините, която води част от анализаторите към извода, че програмата на премиера Абе вероятно ще доведе до допълнително влошаване на публичните финанси в дългосрочен план.

За да стабилизира дълговете си, Япония се нуждае от повишаване на структурния излишък от текущите 3-4% до ниво от около 8 на сто. Предвид липсата на растеж и влошаването на демографския профил, така необходимите увеличения на данъците или понижения на разходите може би не са възможни на този етап. Част от предложенията включват увеличаване на данъците върху потреблението, което обаче зависи от подобряването на икономическата активност, пише MarketWatch.

Ако се наложи Япония да прибегне до финансиране от страна на чуждестранни инвеститори, това може да доведе до значително покачване на лихвените проценти. Подобно нещо ще се наблюдава и при евентуално достигане на заложената целева инфлация в размер на 2 на сто.

По-високите лихвени проценти ще увеличат натоварването върху държавните финанси. Въпреки текущите ниски нива, около 25% от данъчните приходи се използват за обслужване на неизплатения правителствен дълг. За сравнение, в САЩ този процент достига близо 6 на сто.

Застаряващото население, респективно намаляващата работна сила, също са неразделна част от проблемите в Япония.

"Икономическият растеж на Япония постепенно се забавя през последните две десетилетия, основно поради две причини. В първата половина на периода японската икономика се спъваше в следствие на спукването на балона. Проблемът през втората половина пък бе бързото застаряване на населението, което възпрепятстваше японската икономика чрез различни канали", обобщи предизвикателството бившият гуверньор на ЯЦБ Масааки Ширакава.

Текущите инициативи на правителството ще имат ограничено въздействие върху ниската раждаемост и нивата на имиграция. Програмата на премиера Абе може да изостри икономическите рискове, като същевременно не благоприятства важните демографски проблеми.

Стремежът към по-високи заплати изтъква противоречията. Трудно е да се конструира нарастване на доходите в дадена икономика, когато по-възрастните работници с високите заплати и обезщетения се пенсионират, докато младите, които ги заменят, се осигуряват на ниски нива. Това води до общ спад на потребителските разходи в страната, въпреки че правителствения план цели точно обратното.

Неограничената вяра в централното планиране е в основата на японската стопанска история в последните десетилетия. През 1960 г. министър-председателят Найото Икеда въвежда план, който успешно довежда японската икономика да достигането на желания растеж. В периода 1964 г. и 1972 г. обаче неговият наследник Ейсако Сато прилага три последователни плана, които се радват на значително по-малки успехи.

Малко след началото на световната финансова криза бяха въведени няколко последователни административни плана. Първи през 2008 г. бе министър-председателят Ясуо Фукада с неговата Стратегия за икономически растеж. Той бе последван през 2010 г. от премиера Юкио Хатояма и Новата стратегия за растеж. Подобни планове предлагаха и наследниците им Наото Кан (2011 г.) и Йошихико Нода (2012 г.).

Нито един от плановете не постигна своите цели. Не е ясно защо новият план на Абе има шанс да успее, при положение, че множество други подобни инициативи са ударили на камък.

Основните проблеми на Япония са вкоренени в нейната реална икономика. На първо място управляващите трябва да се справят с дълговите и демографските си проблеми, както и с намаляващата конкурентоспособност и загубите на водещи позиции в промишлеността. Тези структурни проблеми не могат да бъдат разглеждани извън контекста на фискалните и монетарните политики, въпреки опитите на правителствата и централните банкери да убедят всичко в противното.