Доходността по японските облигации - тест за премиера Шиндзо Абе

Програмата за парични стимули, която японският премиер Шиндзо Абе предприе, трябваше да противодейства върху увеличаването на дългосрочните лихвени проценти и да вдигне икономическата активност. Но на пазарите японските държавни ценни книжа мислят по друг начин.

Банките, които вече не могат да извлекат печалби от държаните от тях японски държавни ценни книжа, започнаха да се освобождават от тях, съобщава Ройтерс. Това пък увеличи доходността им. Само през април тази година големите банки продадоха около 11% от книжата, които държат за търгуване. Това излага на риск намеренията на Шиндзо Абе да влее близо 1,4 трлн. долара в икономиката за две години.

„Програмите за количествени улеснения не означават просто купуване на още и още държани облигации. Купуването на ценни книжа е просто инструментът, който се използва за понижаване на лихвените проценти в бъдеще“, каза главният икономист на Macro Advisors Такуджи Окубо. „Количествените улеснения убеждават пазара, че доходността ще остане ниска, а това няма да е последната стъпка на Японската централна банка.“

Доходността по 10-годишните японски ДЦК е все още под-историческото си ниво. Но е скочила с около половин процентен пункт от рекордното ниво от 0,315%. Процент, който облигациите достигнаха само за няколко дни, след като Японската централна банка представи своя план за удвояване на паричната база в рамките на две години, за да се постигне 2% годишна инфлация.

Вместо да спаднат рязко, лихвените проценти се увеличиха. Поради тази причина банките и другите инвеститори започнаха да продават японските ДЦК, обезпокоени от факта, че тези активи ще изгубят стойността си, когато бъде достигнато обещаното ниво на инфлация.

„Има несъвместимост в поставените цели – хем се цели висок процент на инфлацията, хем ниски номинални лихвени проценти“, каза Тадаши Мацукава от Pinebridge Investments.

Най-лошият сценарий за Япония ще бъде, ако пазарът на облигации попадне в спиралата на масови продажби. Според някои икономисти това може да се случи, ако инвеститорите започнат да отдават прекалена важност на влиянието на високото ниво на държавния дълг на страната. Това ще направи непосилно обслужването му. С размер на съотношението дълг към БВП от 230% Япония е с най-голям дял на дълга в сравнение с всички индустриализирани страни.

„Централната банка на Япония не може да контролира държавните облигации. Тя вече използва всички възможни методи, за да постигне контрол върху тях. Затова доходността им се покачи“, каза Такеши Фуджимаки, бивш съветник на мултимилиардера Джордж Сорос, а понастоящем управител на консултантската фирма Fujimaki Japan.

 В петък японското правителство формално одобри политиките за насърчаване на потреблението, производството и ръста в доходите. Но предприетите до момента мерки не успяха да вдъхнат доверие у пазарите и йената поскъпна до 10-седмичен връх миналата седмица, а индексът Nikkei се свлече с повече от 20%.