Японският данък върху продажбите маскира проблема със социалните разходи

Правителството обаче няма с какво да се похвали по отношение на социалните разходи. Минаия месец кабинетът одобри рамката на законопроект, който ще бъде разгледан на следващата сессия на парламента, представляващ списък с обещания за изработване на необходими мерки през следващите няколко години.

Абе цели да свие наполовина бюджетния дефицит, като се изключи обслужването на дълга и доходите от продажба на облигации,  до фискалната година, приключваща в края на март 2016 г. и да го ликвидира пет години по-късно.
Тази цел, смятана за нереалистична от много икономисти, ще бъде осуетена, ако правителството не се заеме решително с разходи като пенсиите и домашните грижи.

Японският публичен дълг премина границата от 1 квадрилион йени, или 10 трлн. долара – повече от два пъти БВП на Япония. Той е най-големият сред развитите държави. Само обслужването му поглъща близо четвърт от бюджета на страната.

Засега японската социална програма изглежда обичайно в международен план. Тя възлиза на 22,3% от БВП през 2010 г. спрямо 19,8% в САЩ, 23,8% във Великобритания и 27,1% в Германия.

Социланите разходи обаче набъбват със застаряването на населението. Освен това официалните цифри може да подценяват проблема, след като японските компании, заради строгите трудови закони, държат на щат милиони служители (7% от работната сила по някои изчисления), от чиито услуги вече не се нуждаят.

Ако Абе вдигне данъка върху продажбите догодина от 5% на 8% и продължи с увеличаването му през 2015 г. до 10%, то той ще носи по 13,5 трлн. йени годишно, пресмятат от японското финансово министерство. Същевремнно през тази година ще бъдат изхарчени 29 трлн. йени за социални нужди, като сумата може да достигне 35 трлн. до три години, показват оценките.

Правителството иска да използва 10,8 трлн. йени от приходите от данъка върху продажбите за покриване на социални разходи и за запълване на дефицити в пенсионната система.

Възрастта за пенсиониране ще бъде вдигната от 60 на 65 години, но много плавно чак до 2030 г.

„Притеснението е, че правителството ще изгуби стимулите си за ограничаване на разходите, след като започнат да постъпват приходите от повишения данък върху продажбите“, коментира Хироши Миязаки, старши икономист в Mitsubishi UFJ Morgan Stanley Securities.

"Правителството е фокусирано повече върху ускоряване на икономическия растеж и по-високи данъчни приходи. Не очаквам реформите да допринесат много за фискалната дисциплина.“