Фед ще постигне желаната инфлация, но за чия сметка?

В свой коментар, публикуван в британския вестник Financial Times, Розенберг нарисува сценарий с несигурно ниво на инфлация, което би означавало, че „не е възможно да бъдат запазени отрицателните реални краткосрочни лихви за толкова продължителен период при възможността за дори скромен положителен реален икономически растеж, без същевременно да се получат финансови дисбаланси и прекомерна инфлация“.

Това просто твърдение бе отхвърлено от поддръжниците на Фед, които вярват, че централната банка би могла да прекрати гигантската си спасителна подкрепа за дълга на американското правителство, включваща близо 6 години на финансово сдържане, без да предизвика шокове.

Розенберг е известен с песимистичните си схващания за пазарите и икономиката, като през 2010 г. настояваше, че икономиката не се бори с Голямата рецесия, а по-скоро с депресия от типа на преживяната през 30-те години на ХХ век. По-късно обаче той бе все по-убеден, че икономиката се възстановява, макар и бавно, и се обяви за прекратяване на програмите на Фед на стойност 85 млрд. долара месечно за покупка на дългосрочни американски държавни облигации и ценни книжа, обезпечени с ипотеки, позната и под името „количествени улеснения“.

„Икономиката изобщо не се нуждае от настоящото ниво на монетарно приспособяване, което изопачава ценовите сигнали от пазара, а се увеличават и признаците за намаляваща възвращаемост“, пише той в свой доклад до клиенти от миналата седмица.

Има и още един проблем при Фед и усилията му да проектира контролирано възстановяване: продължаващите мъки на онези, които действат по-консервативно във финансовата област, посочва Розенберг в материала си във Financial Times.

„Фед и останалите централни банки едва ли ще пипнат краткосрочните лихви, които ще останат отрицателни в реално изражение още няколко години. Така че финансовото сдържане ще остане необходимост, докато Фед получи онова, което иска – инфлационните очаквания да достигнат 2,5%", твърди той.

Практическият резултат от подобно ниво ще означава ръст на потребителските цени с 30% през следващите 10 години.

„Този потаен ход е поредният пирон във възстановяването на по-успокоително съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт. Но политически обусловените действия в посока на ускорена инфлация ще помогнат за обезценяването на неизплатеното реално ниво на вече огромните задължения. Това не е ценова стабилност, а допълнителна лоша новина за пенсионерите и онези, които живеят от инвестиции в активи с фиксиран приход, но добра новина за Чичо Сам и останалите длъжници“, категоричен е Розенберг.