Защо сега не е подходящ момент за изход от капиталовите пазари?

В края на 1996 г. тогавашният председател на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан предупреди за наличието на „ирационално изобилие" на пазарите. А сега изглежда, че пазарните оценки са привлекли вниманието и на един от неговите наследници, а именно – на Джанет Йелън.

По време на изслушването си пред Конгреса на САЩ в средата на юли сегашният председател на Фед предупреди, че оценките в някои сектори са „съществено завишени“. Но без промени в курса на паричната политика подобни коментари не влияят съществено на перспективите пред пазарите, пише в коментар за CNBC главният инвестиционен директор на UBS Wealth Management Марк Хeфъл.

Докато фокусът на Йелън пада върху постигането на пълна заетост, инвеститорите трябва да гледат на Фед като на основен двигател на икономиката и за хода на пазарното възстановяване в САЩ.

Освен това силните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие, публикувани миналата седмица, едва ли ще променят курса на Йелън в краткосрочен план. Подобряващата се икономика би трябвало допълнително да подкрепи търсенето на рискови активи, каквито са акциите.

Тогава (както и сега) речта на Грийспан за „ирационално изобилие" идва в момент, в който технологичните компании бяха във възход, а американските акции бяха оценени на 17,5 пъти техните бъдещи печалби – малко над текущото средно ниво за последните 25 години. Въпреки това коментарите на Грийспан се оказаха прибързани – пазарите растат повече от три години след речта му.

Коментарите от могъщи председатели на централни банки от ранга на Йелън и Грийнспан могат да бъдат от значение, ако те впоследствие водят до затягане на курса на паричната политика. Грийспан предпочете да се справи с последиците от спукания балон, вместо да си сложи обеца на ухото.

Фокусът на Йелън върху бавното възстановяване на нивото на заетостта в САЩ предполага, че и тя ще предпочете да запази гъвкавия курс на паричната политика, дори ако това спомогне за издуването на балони при активите, отколкото да затегне курса твърде рано и да подложи на риск създаването на работни места. Реалните лихвени проценти в САЩ най-вероятно ще останат негативни за близо две години.

Това не означава, че рисковите активи са евтини. Спредовете между високодоходните облигации и доходностите по американските държавни ценни книжа са 3,77 процентни пункта в сравнение с дългосрочната средна от близо 5 процентни пункта. Въпреки това спредовете по високодоходните облигации са далеч от ниските 2,5 пр. пункта, отчетени през 2007 г. И въпреки че акциите се търгуват леко над историческите си средни, няма историческо доказателство, че подобни стойности са завишени.

Когато оценките са близки до дългосрочните средни, както са днес, други фактори, като например представянето на икономиката и растежът на корпоративните печалби, са по-важни от оценките. И двете са солидни, имайки предвид данните за щатския БВП от миналата седмица и сегашния сезон на отчетите за компаниите в състава на S&P 500, демонстриращ 9-процентен ръст на печалбите. 

Все още е добра сделка държането на пари в брой при негативни реални лихви и изчакването на подходящ момент за инвестиции в по-рискови активи с по-високи потенциални печалби.

След значителните ръстове през последните пет години инвеститорите трябва да очакват по-ниска възвръщаемост както от акциите, така и от високодоходния кредит, който имаха в близкото минало. Но оценките не са екстремни, нито пък инвеститорите проявяват темперамент. На фона на възстановяващия се американски икономически растеж, на приспособителната парична политика на Фед и на все още „спящите“ пари, сега не е моментът, в който инвеститорите да се насочват към изхода.