Свободните общества са изправени пред нарастваща заплаха от авторитарни лидери

Свободните общества са изправени пред нарастваща заплаха от авторитарни лидери, които представляват перманентно и все по-мощно предизвикателство пред либералната демокрация като доминираща управляваща система на XXI век. Това сочи новият доклад на Freedom House “Breaking Down Democracy: The Goals, Strategies, and Methods of Modern Authoritarians”, публикуван днес.

Докладът твърди, че Русия, Китай и други репресивни режими са успели там, където предишни тоталитарни системи са се провалили благодарение на по-прецизираните и нюансирани стратегии за контрол, експлоатацията на отворените общества и разпространяването на нелиберални политики в самите демократични страни.

„Лидерите на днешните авторитарни системи отделят пълното си внимание на предизвикателството да осакатят опозицията без да я унищожават и да се отклоняват от върховенството на закона, докато в същото време поддържат правдоподобен външен облик на ред, легитимност и просперитет“, казва авторът на доклада Арк Падингтън.

„Руската намеса в демократичните избори в Америка и Европа е най-обезпокоителното проявление на по-широкия авторитарен стремеж за глобално влияние“, казва Падингтън. „Други опасни действия включват кампаниите на Москва за дестабилизиране на съседните демокрации и усилията на Пекин да наложи международна цензура върху въпроси, важни за Китай“, допълва той.

Проучването обяснява как модерният авторитаризъм се защитава и пропагандира, докато режими от различни региони и общества заемат и адаптират техники на политически контрол.

Докладът достига до няколко основни открития. Според него Русия под управлението на президента Владимир Путин играе огромна роля в развитието на съвременните авторитарни системи. Това важи особено силно за медийния контрол, пропагандата, задушаването на гражданското общество и отслабването на политическия плурализъм. Русия предприема и агресивни действия спрямо съседни страни, където се появяват демократични институции или където демократични движения успяват да отстранят корумпирани лидери.

В същото време наемането на политически консултанти и лобисти на демократични страни, които да представляват интересите на автокрациите, е все по-чест феномен. Китай е водещ в това отношение, като представители на демокрации работят за китайската държава и за големите икономически дружества, тясно свързани с държавата.

Според доклада токсичната комбинация от нечестни избори и сурова форма на изпълнително господство се разпространява от модерните авторитарни режими към нелибералните правителства в частично демократични страни. Все повече политици в демокрациите се стремят да подражават или сътрудничат с авторитарните лидери. Европейските партии от крайно дясно и крайно ляво изразяват възхищение към Путин и съгласуват политическите си цели с неговите.

Наблюдава се и възход на авторитарния интернационализъм, посочва се още в доклада. Авторитарните сили формират по-свободни, но ефективни съюзи, за да блокират критиките и коригиращите действия на ООН и регионалните организации. Има и все по-голямо копиране на това, което може да се определи като авторитарни най-добри практики, което ясно се вижда в новия китайски закон върху неправителствените организации и усилията на Русия и други страни да се поучат от опита на Китай в интернет цензурата.

Макар че все по-фини методи на репресия са характеристика на модерния авторитаризъм, много режими се завръщат към по-старите тактики, които подкопават собствените им твърдения за плурализъм и отвореност, както и интеграция с глобалната икономика. Така Москва продължава военната си намеса в Украйна въпреки икономическите санкции, а Пекин възстановява практиката на принудителни публични „изповеди“ и засилва надзора върху тибетските малцинства.

Успехът на руския и китайския режими в подчиняването и дори обуздаването на силите, дело на глобализацията – дигиталните медии, гражданското общество, свободните пазари, може би е най-впечатляващото и тревожно тяхно постижение.

Съвременният авторитаризъм е особено коварен в експлоатацията на отворените общества. И Русия, и Китай се възползват от ангажираността на демокрациите към свободата на словото и вливат пропаганда и дезинформация. Москва ефективно не позволява на чуждестранните телевизии да достигат руската публика, докато в същото време засилва разпространението на собствените си канали – телевизия RT и агенция Спутник. Китай блокира уебсайтовете на водещи чужди медии, а в същото време окуражава корпорациите си да засилват влиянието си в популярната култура в чужбина чрез контрол на студия в Холивуд.

Според доклада съвременният авторитаризъм ще бъде трайна характеристика на геополитиката. Всички режими имат наследени слабости, които ги правят уязвими към внезапни шокове и склонни към колапс. Последният четвърт век показва, че диктатурата като цяло няма да изчезне сама по себе си. Авторитарните системи няма да се опитват просто да оцелеят, а да отслабят и победят демокрацията по света, заключава докладът.