Защо Русия все още има интерес да се намесва в изборите в САЩ?

Ширещите се обвинения, че Кремъл се е опитал да наклони в определена посока резултатите от изборите в САЩ през 2016 г., не са усмирили руските тролове, хакери и разузнавачи - а дори може и да са ги окуражили, пише в свой анализ Асошиейтед прес, цитиран от БТА.

Американските власти и технологични компании казват, че че по време на кампанията за изборите във вторник руснаците са продължили онлайн активността си, насочена към избирателите в САЩ, маскирайки се като американски институции и помествайки фалшиви публикации в американската секция на социалните мрежи. Целта им била да изострят напрежението по въпроси като миграцията и контрола върху огнестрелните оръжия. 

Русия отрича да се меси по какъвто и да било начин. Досега американските власти не са обявили да е имало някакви големи хакерски атаки или някакъв вид предполагаема многопластова кампания като на изборите през 2016 година. Освен това е трудно да се прецени дали по-скорошните руски действия имат някаква връзка с Кремъл и дали ще имат някакво въздействие върху избирателите.

Но защо изглежда отново се занимават с това? Десетки руснаци, заподозрени в намеса в предизборната кампания през 2016 г., са с обвинения и санкции от страна на САК, като сред тях има няколко влиятелни магнати. Отношенията на Москва със Запада се влошиха доста след все по-шокиращите твърдения за руска намеса в чужбина.

Някои твърдят, че на руснаците не им е нужно да се месят в тазгодишните междинни избори, защото още през 2016 г. са получили това, което са искали: Доналд Тръмп в Белия дом и масово разочарование от демократичния процес.

Кремъл харесва Тръмп, защото той е един от малцината благоразположени към руския президент Владимир Путин западни лидери, но руско-американското сближаване, на което той се надяваше, не се сбъдна. Ако Демократическата партия спечели мнозинство в Камарата на представителите или Сената на изборите утре, перспективата за такова сближаване ще се отдалечи още повече.

"Руснаците си имат предпочитания и ще направят каквото могат, за да наклонят (резултата) в своя полза, особено ако процентите са близки", каза Джеймс Никси, ръководител на програмата за Русия и Евразия в лондонския мозъчен тръст "Чатъм хаус". Той обаче предупреди, че "Русия не е отговорна за всички проблеми на Америка. Америка си има своите пукнатини и линии на разделение, както всички нас, а Русия използва лост, за да ги разшири".

Някои руснаци в същото време с гордеят с американските обвинения, което според тях е признак, че страната им отново е световна сила, от която другите се страхуват.

Първият човек с повдигнати обвинения за намеса в междинните избори през 2018 г. Елена Хусяйнова заяви пред руската телевизия миналата седмица, че когато научила новината за повдигането на обвиненията, "сърцето й се изпълнило с гордост". "Оказва се, че една обикновена рускиня може да повлияе на гражданите на суперсила кого да изберат за президент", добави тя. Обвиненията срещу нея са за извършване на кампания под прикритие в социалните мрежи по време на предизборните кампании през 2016 и 2018 г.

Павел Кошкин от Института за американски и канадски изследвания при Руската академия на науките определи обвиненията за намеса като "подарък за руската пропаганда и руските политици", които могат да използват антируските нагласи в САЩ "като средство за подклаждане на антиамериканизъм и увеличаване на своя рейтинг".

Изборите в САЩ през 2016 г. поставиха външната намеса на Русия под светлината на прожекторите, но това не беше изолиран проект. То се вписа в дългогодишните усилия на Кремъл при Путин да вземе реванш заради извършеното, според битуващото схващане, унижаване на постсъветска Русия под егидата на САЩ чрез съсипващи програми за кредити и разширяване на НАТО след Студената война.

Кремъл негодува и срещу това, което смята за американска намеса в политиката на страни от някогашната сфера на влияние на Москва, от Украйна до Кавказ. За много руснаци това, което се случва сега в САЩ, е просто възмездие.
Предизвиканите в резултат американски санкции навредиха на руската икономика, но ако целта е била да бъде променена руската външна политика, "тази цел определено не беше постигната", каза анализаторът Маша Липман.