Перспективата за неконтролирана инфлация вече не бива да се изключва

Или на фактори, които налагат граници на повишаването на цените (засилена ценова конкуренция заради глобализацията и конкуренцията от страна на Китай), но и на очакванията за слаба инфлация (2% за повечето страни).

Впрочем запазването на очакванията за инфлация под контрол се дължи единствено на постепенното засилване на доверието в централните банки, които година след година постигаха целите си за ниска инфлация, като в същото време приемаха жертвите – понякога висока безработица и/или твърде силно евро за постигането им.

Повишаване на производствените разходи

Къде сме днес? Здравната криза с COVID-19 драстично намалява производствените мощности на световната икономика.

В еврозоната например, като оставим настрана административното затваряне на някои сектори – ресторантьорство, култура, хотелиерство, производствените разходи растат силно в почти всички други сектори. Този ръст се дължи на редица фактори – защита на здравето (физическа дистанция, ограничаване на капацитета за настаняване, забавяне на ритъма), дезорганизация на световните производствени и разпределителни вериги, недостиг на работна ръка в някои сектори, недостиг на междинни продукти и рязък скок на разходите за морски транспорт.

Повишаването на разходите е равносилно на ръст на маржа на печалбата и предизвиква скок на цените. В обяснението на инфлацията последиците са равносилни на потенциален спад на производството. В такава обстановка опитът за връщане на нивото на производство отпреди кризата чрез огромно стимулиране на търсенето само ще съживи инфлацията.

Точно това обаче смятат да направят повечето правителства. Най-крайният пример са САЩ, които се готвят да гласуват нов план за стимулиране на икономиката на стойност 1,9 трлн. долара, който ще се прибави към вече отпуснатите 3,1 трлн. долара.

Една година след голямото затваряне изглежда, че инфлационистките сигнали в цял свят се увеличават – бърз ръст на цените на суровините (петрол, мед и др.), ръст на производствените разходи и на цените на морските товари. Започват да се очертават много видове недостиг и това допринася за повишаването на производствените цени.

Ускореният ръст на доходността по 10-годишните облигации в еврозоната и в САЩ от един месец сочи засилване (все още ограничено) на очакванията за инфлация, които обаче са достатъчно значими, за да разтревожат ръководителите на инвестиционни фондове.

От неконтролирана инфлация към строги икономии

В настоящата обстановка перспективата за неконтролирана инфлация не може да се изключи. В предишното равновесие (в предишния свят) инфлацията не беше мъртва както твърдяха новите кейнсианци, а само очакванията за инфлация бяха добре закотвени. Това закотвяне днес е застрашено от крайно благоприятните фискални и парични политики в съчетание с говоренето на централните банкери, което минимизира риска от инфлация. В наши дни идеята да поискаме жертви като по-малки национални приходи, за да запазим стабилността на цените, изглежда създава проблем не само на обществото, но и на отговорните за стабилността на цените.

Но ако частните играчи започнат да се съмняват в желанието и възможностите на централните им банки да защитят стабилността на цените, очакванията може да „дерайлират“ и връщането към нормална инфлация ще наложи огромни жертви. За да предотврати още по-голямо влошаване на очакванията, централната банка ще бъде задължена да се освободи спешно от държавни облигации (обратното на количествените облекчения), което ще предизвика ръст на доходността по дългосрочните облигации и свиване на икономическата дейност.

Трябва да се отбележи, че при прекомерна инфлация централната банка се озовава в положение, при което не може да купува нов дълг. Така възможностите на държавите да задлъжняват ще станат силно ограничени. Сегашните планове за много щедри разходи, които са на масата на ръководителите, ще се окажат илюзорни.

Строги икономии, наложени от пазара на ценни книжа, който е неконтролиран, ще станат неизбежни и неизбежно ще бъдат жестоки. Все още има време да се предприемат действия, за да се избегне такава корекция чрез спирането на предварителното изтичане на бюджета с разумен план за бюджетно уравновесяване и забавяне на програмите за изкупуване на активи преди да се е стигнало до необратимо влошаване на очакванията за инфлация.