Кризата в Афганистан се дължи на 20 години американски грешки

Хаотичното изтегляне на американските сили от Афганистан е в резултат на американските действия през последните 20 години. Това е едно от заключенията на водеща агенция с мандат Конгреса на САЩ за наблюдение на случващото се в страната, представено в доклад, който бе завършен само дни преди падането на Кабул в неделя, съобщава Bloomberg.

На разходите за близо 1 трлн. долара от САЩ в Афганистан от края на 2001 г. насам бе попречено от непостоянната американска стратегия, афганистанската корупция, неустойчиви проекти и провал в разбирането на „афганистанския контекст“ след десетилетия на войни, става ясно от доклада на Джон Сопко, специален главен инспектор за афганистанското възстановяване (съкратено от английски - Sigar).

„Ако целта бе да се възстанови и остави страна, която може да се издържа и представлява малка опасност за интересите на американската национална сигурност, то цялостната картина е мрачна“, посочва Сопко в текста, подготвен преди офанзивата на талибаните от миналата седмица.

За 13 години докладите на Sigar предупреждават за неточни данни, увеличаващи неоснователно броя на афганистанските сили за сигурност. В една провинция, пишат от агенцията, до 70% от отчетените сили за сигурност са „войници призраци“ без реално присъствие.

Във вторник агенцията публикува последния си доклад, който подчертава лошото разбиране на САЩ за Афганистан и то от самото начало. САЩ многократно са се проваляли в разбирането си за етническата динамика на страната в рамките силите за сигурност например.

„Осигурявайки материална подкрепа и оборудване на определени части“ в рамките за силите на сигурност, „без да се вземе предвид етническата динамика между частите, САЩ биха могли да се приемат като предубедени в полза на една етническа група или фракция за сметка на друга“, се казва в текста.

Като проблем агенцията посочва и текучеството на американски персонал. От 2002 г. „американското правителство продължително имаше трудности да намери точния персонал, да го обучи подходящо, да го задържи в страната достатъчно дълго, за да стане ефективен, и да му позволи да прекара достатъчно време със съответните заместници, за да се предаде работата преди напускане“, пише Сопко.

Най-показателно от гледна точка на разходната част е това как похарчените пари се превръщат в мярка за успех, независимо дали са изразходвани разумно.

Харчейки пари „по-бързо, отколкото може да се държи сметка за тях, американското правителство постигна точно обратното на това, което искаше: разпали корупцията, отне легитимността на афганистанското правителство и увеличи несигурността“, се казва още в доклада. „Обратно на очакваното, защото е най-лесното нещо за наблюдение, количеството похарчени пари по програма често ставаше най-важната мярка за успех“, се казва още в текста.

Афганистан бе една разбита държава от десетилетия на конфликти, когато американските специални сили пристигат през 2001 г. с намерението да се преборят с талибаните и „Ал Кайда“, отговорна за атентатите от 11 септември.

Докладът отчита заключението на администрацията на Байдън, че 20 години на непостоянни стратегии и почти неограничени разходи „не успяха да донесат желаната промяна и нямаха голям шанс да го направят“.

Но решението на президента на САЩ, „независимо от напредъка на талибаните или възможностите за мир“, също създаде „несигурност дали дори и най-малкия напредък през последните две десетилетия ще се окаже устойчив“, се казва в текста.

Въпреки острите критики в доклада се посочва, че независимо от провалените действия на Вашингтон „няма съмнение обаче, че животът на милиони афганистанци се е подобрил заради намесата на американското правителство“, посочва Сопко. Например до 2018 г. „очакваната продължителност на живота се увеличава от 56 на 65 години, 16% увеличение“ спрямо 2001 г.

Между 2000 и 2019 г. смъртността при деца под 5 г.  намаляла с над 50%, като от 2001 до 2019 г. индексът в страната за човешко развитие е нараснал с 45%. Между 2002 и 2019 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението се е удвоил, а цялостният БВП се е утроил, дори и като се вземе предвид инфлацията, въпреки че икономическият растеж е свързан тясно с международната помощ.

Въпреки че по време на конфликта са загинали 2443 американски войници и 1144 съюзнически, то най-големи жертви дава афганистанският народ, посочва Сопко. Най-малко 66 хил. афганистански войници са били убити, както и над 48 хил. цивилни, а най-малко 75 хил. са ранените от 2001 г. насам, като по всяка вероятност цифрите са значително занижени, казва още той.