За някои страни войната в Украйна е добра възможност за икономиката им

Говорител на канадския гигант за изкуствени торове Nutrien съобщава, че очаква той да увеличи производството си на калиев карбонат тази година със 700 хил. метрични тона спрямо 13,6 млн. метрични тона, произведени през 2021 г. Nutrient ще гарантира, че „клиентите ще получат каквото им е необходимо“, допълни той. Книжата на компанията са поскъпнали с около 30%, откакто започна войната.

Въпреки всичко задоволяването на световното търсене на фона на нарушените доставки няма да е лесно и ще се прибави към натиска върху инфлацията. Канадските зърнопроизводители имат ограничени възможности да помогнат за компенсирането на нарушенията в Украйна, защото се възстановяват от слаб добив миналата година. Много канадски производители на пшеница и канола са продали предварително планирания си добив за 2022 г., тъй като се стремят да се възстановят финансово от големите спадове на производството заради суша в Западна Канада, казва Дейв Куист, изпълнителен директор на Западноканадските производители на пшеница.

Наличностите от пшеница и канола в Канада са намалели с около 40% до края на миналата година, сочат данните на Канадската статистическа служба. Куист казва, че наличностите, които не са продадени предварително, трудно биха стигнали обичайните купувачи на украинска пшеница и канола в региона.

Канада има четвъртите по големина запаси от петрол в света, но производителите в страната не инвестират в нови проекти заради общественото и регулаторното противопоставяне по екологични причини.

Икономисти предупреждават, че дори износителите на суровини да се възползват от растящите цени на износа си, общите икономически последици ще бъдат притъпени от инфлацията за местните потребители. Филипините, например, произвеждат много никел, но внасят много енергия, което прави страната особено чувствителна към международните цени на петрола, по данни на Citi.

Египет е производител на газ, но страната също така е най-големият в света вносител на пшеница, като получава по-голямата част от нея от Украйна и Русия. Ако цената на пшеницата се повиши с 50% тази година, разходите за внос на Египет ще се увеличат с около 0,2% от БВП, показват данни на Capital Economics.

БВП на Канада ще нарасне с 0,2% заради конфликта, но лихвите вероятно също се ще увеличат до 2% тази година спрямо настоящото им ниво от 0,5%, сочат данни на BofA Securities.

Извън Русия и Украйна най-големят икономически удар от войната вероятно ще бъде усетен в Европа, която е най-близо до конфликта и разчита силно на руска енергия. ЕС, който получава 40% от природния си газ от Русия, няма противовес с голям местен сектор на суровини, който да се възползва от сегашните по-високи печалби.

Американската икономика вероятно ще се представи по-добре заради ролята ѝ като водещ производител на петрол и все още значителните спестявания на домакинствата, но дори там ударът от инфлацията вероятно ще натежи върху разходите на потребителите и на растежа. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви в началото на март пред конгресмените, че ще предложи увеличение на лихвите с четвърт процентен пункт на заседанието на централната банка тази седмица, с което на практика сложи край на спекулациите за по-голямо повишение.

Много зависи от това докога ще продължи войната в Украйна и дали отношенията между Русия и Запада ще станат още по-лоши.

„Ако напрежението се запази и ескалира още, може да се наложи прогнозите за забавяне на растежа тази година да бъдат деноминирани в процентни пунктове“, коментират икономистите от Citi Натан Шийтс и Арън Лиу в оценка на възможните икономически последици от конфликта.

„В същото време, ако напрежението се успокои през идните месеци, има възможност световната икономика да се възстанови и дори да компенсира част от загубите“, допълват те.