Нов живот за изкуството от легендарни анимации

Колекционерите, които имат вкус към носталгията, вдъхват нов живот на пазара на изкуство, свързано с анимацията, пише Wall Street Journal.

През последните години някои дилъри и аукционни къщи непрестанно повишават цените на рисунките, сторибордове и други творби, използвани за създаването на класически анимационни филми - от “Снежанка и седемте джуджета” до “Семейство Симпсън”.

“През последните пет години наблюдаваме 20% годишно увеличение” на броя на купувачите и на цените, които те плащат, твърди Майк Ван Ийтън, собственик на Van Eaton Galleries в Шърмън Оукс, Калифорния, галерия, специализирана в изкуство от анимации. Част от творбите от “Малката русалка” на Disney от 1989 г. са поскъпнали до 2000 долара от 500 долара само преди три години, твърди той.

Мнозина смятаха, че търсенето на изкуство, свързано с анимация, ще затихне постепенно след бума през 80-те години. Но се появи ново поколение колекционери. Повечето от тях "искат да купят парченце от детството си", коментира Ван Ийтън.

Сред най-търсените се нареждат произведенията от 20-те години на миналия век, когато започва създаването на повече анимации, до края на 90-те години, когато студията преминават от рисувани на ръка филми към дигитални.

Студио Pixar Animation на Walt Disney, което стои зад хитове като "Играта на играчките", е едно от първите, които започват да се занимават с дигитална анимация. А когато в колекционерските кръгове се появят рисунки на Pixar, по думите на експертите, те са редки и като цяло не са за продажба.

Изкуството от по-скорошни анимации и сериали пък привлича по-младите, твърди Джим Ленц, директор продажби на изкуство от анимации в базираната в Далас Heritage Auctions. Младите, родени след края на 80-те години на миналия век, колекционират "концептуални" рисунки, използвани за сериали като "Family Guy" и "Семейство Симпсън", твърди Ленц. Малко по-възрастните държат на анимациите от 70-те, като "Скуби-Ду".

За купувачите пък има достатъчно материали, от които да избират. Една единствена минута от старите анимационни филми може да включва до 1200 индивидуално оцветени изображения.