От портокали и лимони, отглеждани в Испания, до риба, уловена в Атлантическия океан, много от тези храни са част от разглезения ни избор, когато става дума за избора на съставките, които влизат в чинията ни.
И все пак, тъй като притесненията за околната среда и устойчивостта нарастват, дискусиите за това как и къде отглеждаме храната си стават все по-належащи, пише CNBC.
Миналия месец дебатът попадна в медиийните заглавия във Великобритания, когато беше включен във втората част от Националната стратегия за храните – независим преглед, поръчан от правителството на страната.
Обширният доклад е оглавяван от ресторантьора и предприемач Хенри Димбълби и се фокусира основно върху хранителната система на Англия. В него се стига до няколко отрезяващи заключения.
В резюмето се посочва, че храната, която консумираме, и начинът, по който я произвеждаме, „нанасят ужасни щети на нашата планета и нашето здраве“.
Според публикацията глобалната хранителна система е „най-големият фактор за загубата на биологично разнообразие, обезлесяване, суша, замърсяване на сладки води и срива на подводния свят“. Освен това докладът посочва, че хранителната система има втория по големина принос за измененията на климата след енергийната индустрия.
Докладът на Димбълби е един от примерите за поредното сигнализиране за хранителните системи – терминът, с който Организацията по храните и земеделието към ООН (FAO) обхваща всичко – от производството и преработката до разпространението, потреблението и изхвърлянето на храна.
Според FAO хранителните системи консумират 30% от наличната енергия на планетата. Освен това „съвременните хранителни системи са силно зависими от изкопаемите горива“.
Всичко дотук със сигурност дава храна за размисъл. По-долу CNBC разглежда някои от идеите и концепциите, които биха могли да променят начина ни на мислене за селското стопанство.
Разрастващи се градове
Редица интересни идеи и техники, свързани с градското производство на храни, започват да набират сила по света и да предизвикат интерес, макар и в много по-малък мащаб в сравнение с по-утвърдените методи.
Да вземем хидропониката, която Кралското градинарско общество определя като „наука за отглеждане на растения без използване на почва, а чрез подхранване с минерални хранителни соли, разтворени във вода“.
В Лондон компании като Growing Underground използват LED технология и хидропонни системи за производството на зеленчуци на 33 метра под земята. Компанията казва, че нейните култури се отглеждат през цялата година в контролирана среда без пестициди, като за целта се ползва възобновяема енергия.
С фокус върху „хиперлокалното“ Growing Underground твърди, че нейните растения „могат да бъдат във вашата кухня до четири часа, след като са набрани и опаковани“.


Затъмнението с българска следа: как МиГ-21 се превърна в летяща обсерватория
Нищожна част от всички украински бежанци в ЕС се намират в България
Ето какво ще е времето утре
Барселона и Реал Мадрид ще играят на по-малко от 500 км от Варна
„Музиката на Санремо“ идва във Варна на 21 август
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Meta премахна 750 000 профила на лица под 16 години в Австралия
Южна Корея отказва балистични ракети на Украйна главно заради конституцията си
Инжектирай с повишено внимание
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Ана де Армас беше снимана в обятията на новия си, изненадащ приятел
Недостигът на ракети-прехващачи поставя Украйна пред тежка зима
Защо жените не трябва да следват драстични диети?
Разкриха незаконен развъдник с 46 питбула, били вързани на синджир
Хали Бери на 60, не се плаши от годините си


преди 4 години хидропониката има смисъл при икономики , които не могат да вадят 2-3 реколти зеленчуци поради климатични условия . и цената на обработваемата земя е зверска . или пак поради климатични условия карат всичко в хладилни камери и със самолет . в нашият климатичен пояс все още е нерентабилна ... боян . не можеш да направиш разлика от магданоз отгледан в оранжерия и такъв във хидропонна ферма . няма разлика във вкусовите качества , получават еднакви хранителни вещества . никаква разлика и във външният вид . даже в хидропониката растът около 50% по-бързо , защото е контролирана средата ... м/у другото това ни чака след има няма 30-40 години ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години ++1000000 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години каквото ядеш , това си ! като начало предлагам на екипа на инвестора да привиква към буболечките ... щото те ша са лукс спрямо 3д говнотиите които следват . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години А забравих, правим го в името на природата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Значи да започваме да гледаме зеленчуци без почва и слънце, а след някой друга година като масово хората са забравили вече нормалния вкус ще започнат всичко на 3Д принтери да пускат, кой го интересува вкуса и качеството важното е стадото да е нахранено, без значение че храната е безкрайно вредна и безвкусна, бизнеса на първо място. отговор Сигнализирай за неуместен коментар