Актуализацията и структурни бюджетни проблеми

5. Липса на бюджетна дисциплина

По-силните министерства знаят как да получат повече пари, отколкото парламентът им е гласувал – похарчват си бюджета през първите няколко месеца и след това започват да плачат по медиите, че нямат пари дори за бензин (МВР е типичен пример). Обърнете внимание, че обикновено пари по този начин получават министерствата, които и без това имат най-големи бюджети. МВР, например, всяка година получава допълнително финансиране, въпреки че има най-големия бюджет в сравнение с всички останали министерства.

Проблемът е, че това изкривява стимулите за бюджета – никой не се опитва да си направи реалистичен бюджет и да го спазва, тъй като никой не приема приетия от парламента бюджет за финален. Всеки знае, че правителството може да му отпусне още пари във всеки един момент. Това създава стимул за похарчване на максимално много пари в началото на годината, за да може да се “мрънка” за още по-нататък. При това, обикновено се разходват пари за най-ненужните неща, а най-важните разходи се отлагат за края на годината, тъй като с тях е по-лесно да бъде изнудван финансовият министър.

6. Фискален резерв

Преди законът залагаше минимално ниво на фискалния резерв, което трябваше да се изпълнява към всеки един момент (реално, към края на всеки месец). Това не даваше възможност за гъвкавост и беше променено – така че сега минимумът на фискалния резерв е задължителен към края на годината – т.е. към 31-ви декември. Промяната, обаче, създаде друг проблем, тъй като в края на периода има много непредсказуеми приходи от еврофондове и други плащания и се създава голям риск за изпълнението на изискването. Например, ако ЕС забави възстановяването на еврофондовете и не ги плати през декември, а през януари, правителството няма да може да плати някакви други разходи през декември заради липса на пари във фискалния резерв.

Решението е във възприемане на лимит на фискалния резерв, който не е нито задължителен постоянно през годината (както беше преди), нито е задължителен само в края на годината (както е сега) – долната граница на фискалния резерв трябва да е задължителна на средномесечно ниво. Т.е. в някои месеци резервът може да е 3 милиарда, а в други 5 млрд. лв – но средногодишно да се поддържа ниво от 4,5 млрд. лв., което дава гъвкавост, но в същото време не позволява падането на резерва на твърде ниско ниво за дълго време.

7. Неефективно харчене

България има един от най-неефективните бюджети в Европа, от гледна точка на постиганите резултати от харченето на пари в различните сфери и от гледна точка на разпределението на средства между отделните приоритети. Според международни изследвания, със същите разходи България може да постигне два пъти по-висок ефект отколкото постига сега, ако се харчи по-ефективно. За съжаление, бюджетната актуализация по никакъв начин не засяга този въпрос – запазва се същата структура на разходите, като дори неефективността се засилва, тъй като най-облагодетелствани от актуализацията са МВР и МО, които и досега харчат твърде много и твърде неефективно.

Решението е в пълен преглед на публичните разходи, перо по перо, програма по програма, със съответния анализ, който да покаже къде трябват повече пари и къде програмите не постигат резултат и трябва да се закрият.

8. Ниска събираемост

В България като цяло данъчно-осигурителното бреме е високо. Проблемът е, че не се събират голяма част от дължимите данъци и осигуровки заради голямата сива икономика. В момента бюджетът харчи годишно около 40% от БВП, но при пълна събираемост би могъл да постигне нива от над 50% (допълнителните средства могат да се използват за финансиране на по-важни сфери и за намаление на ставките на облагане).

Сегашният премиер твърдеше, бидейки в опозиция, че може веднага да вкара в бюджета милиарди допълнителни приходи от спиране на контрабандата, но сега твърди обратното – че няма да се съберат дори заложените приходи и затова се актуализира бюджетът. Между другото, и ГЕРБ през 2009 г. твърдяха същото когато бяха в опозиция, а после във властта също не постигнаха голямо увеличение на приходите. Но освен контрабандата, по-големият проблем е сивата икономика и укриването на доходи, което е най-високо там където са най-високи ставките (осигуровки, ДДС, и особено акцизи имат доста високи ставки на облагане).

Но освен укриването на доходи, има и огромни данъчно-осигурителни вземания, които са декларирани, но не са събрани (по последни твърдения от МФ става въпрос за 18 млрд. лв). Тези вземания все повече се увеличават, но не се търси структурно решение и промяна на начина на работа, а се продължава по досегашния очевидно неработещ модел.