Актуализацията и структурни бюджетни проблеми

Струва ми се, че покрай актуализацията на бюджета още по-ясно се виждат структурните проблеми, от които страда подготовката, изпълнението и отчитането на държавния бюджет. Актуализацията донякъде се възползва от, но в същото време и ярко подчерта най-лошите черти на бюджетната процедура.

1. Непрозрачни прогнози

Прогнозите, върху които се гради бюджетът, се правят от самото Министерство на финансите (МФ), което подготвя и бюджета. Това, освен че създава известен конфликт на интереси, позволява и политически натиск върху един чисто експертен процес. Също така, проблем е, че липсата на доверие към прогнозите води до политически атаки към бюджета – при приемането на Бюджет 2013 от опозицията имаше както критики за надценени приходи, така и критики за подценени приходи.

Но най-големият проблем е това, че в бюджета няма публикуван анализ на чувствителността – т.е. какво ще стане с бюджета ако една или друга прогноза не се сбъдне. Това дава възможност за брутално политиканстване – както от приемащите бюджета, които могат да твърдят, че той може да се изпълни при по-нисък растеж, така и от тези, които сега актуализират бюджета, които твърдят точно обратното. И едните, и другите не са публикували никакъв анализ или модел, който да доказва твърденията им. Това е голяма непрозрачност на бюджета, която позволява приемане и актуализиране на бюджета без въобще да се доказва дали това е необходимо и обосновано.

В други страни (Великобритания, някои скандинавски държави), макроикономическите прогнози се правят от независими органи, които не са податливи на политически натиск. Това е и посоката, към която отиват останалите европейски страни.

2. Непрозрачност на “буферите” в бюджета

Не е тайна, че в държавния бюджет ежегодно се залагат “буфери” – средства, които не са заложени по конкретно перо в бюджета и могат да се похарчат по усмотрение на правителството. Най-видимият буфер е т.нар. резерв за непредвидени разходи. Но има и много други. Например, надценяват се разходите за кофинансиране на еврофондове, разходите за лихви, разходите за вноска на България в бюджета на Европейския съюз (ЕС) и пр. Още от началото на годината е ясно, че тези разходи няма да се изпълнят в пълен размер, т.е. остават огромни средства, които правителството може да реши да похарчи за нещо друго, практически може да ги похарчи за каквото си поиска. През миналата година, например само от лихви и вноска в бюджета на ЕС има 300 млн. лв. спестени средства. Отделно, още поне толкова са спестени от кофинансиране на еврофондове (което ще стане и тази година заради недостатъчно усвояване на еврофондове). Т.е. в ежегодните бюджети има някъде между 700 и 900 млн. лв. буфери, макар че точната сума се знае от много малко хора.

Липсата на буфери беше един от аргументите за актуализацията – но правителството не е представило точен анализ колко точно са буферите в бюджета и колко от тях вече са похарчени. Защото и това правителство не иска да прекрати практиката да си има “свободни пари за харчене”, т.е. буфери. Очевидно е, че решаването на този проблем минава през по-прозрачно бюджетиране на буферите, и по-затегнат контрол и прозрачност при харченето им (например, чрез обсъждане в комисии и гласуване в парламента, а не чрез решение на правителството).

3. Непрозрачност на невърнатото ДДС

Много се изговори за невърнатото и просроченото ДДС, дължимо към фирмите. Официална и регулярна статистика за това, обаче, не се публикува. Едно правителство може избирателно да пуска данни, с които да доказва, че няма много невърнато ДДС – или въобще да не коментира темата, оставяйки въпроса на спекулации. Сегашното правителство отиде в другата крайност, да твърди, че има повече невърнато ДДС, отколкото то е реално, отново с цел да постигне политическа цел (актуализирането на бюджета). Всички тези практики са проблемни, защото позволяват манипулиране на бюджета и обществото.

Решението е в регулярно публикуване на данни, съставени по стандартна методология, които да показват реалното състояние.

4. Просрочени задължения и поети ангажименти

За радост, при просрочените задължения се публикува статистика за техния размер – макар и само веднъж на тримесечие (но не се публикува кои министерства имат такива дългове). Обаче, никакви данни не се публикуват за поети ангажименти и задължения за бъдещи периоди. Това позволява отново или да се укрива реалният размер на поетите ангажименти, или – както е в момента – да се твърди, че те са повече, с цел да се оправдае актуализацията на бюджета. Тази ситуация успешно се използва от отделните бюрокрации, които си прокарват (непрозрачно и без никакъв анализ и обсъждане) разходи, които парламентът не им е гласувал.

Без ясна и детайлна статистика, всеки политик може да си твърди каквито си иска измислици-премислици за бюджета (което и почти всички правят). Нещо повече, необходими са ясни правила кой и при какви условия може да поема ангажименти за бюджетни разходи за бюдещи периоди и тези ангажименти да са в рамките на съответните бюджети.