Светът няма повод за тревога за доставките на пшеница

В последните месеци станахме свидетели на батални сцени в хранителните магазини на фона на притесненията за продоволствените доставки заради ограниченията на износа, въведени от основни производители. Светът обаче всъщност разполага с твърде много зърно, пише Bloomberg в свой анализ.

Големи производители и доставчици на пшеница – като Русия и Румъния, ограничиха износа, за да защитят вътрешните доставки на фона на здравната криза с коронавируса, това нямаше голямо въздействие върху търговията и доставките трябва да продължат да се увеличават. В много страни се очакват и доста добри реколти, заради което се очаква световните запаси от пшеница да достигнат рекорд тази година и да се покачат още през 2021 г.

Въпреки че съществува риск евентуално неблагоприятно време да промени това, незабавните опасения относно недостига на зърно заради икономическата блокада се оказаха краткотрайни. Веригите на доставки останаха непокътнати, а ограниченията за износа бяха достатъчно разхлабени, така че продажбите да продължат. Държавите, които наложиха ограничения, осъзнаха, че собствените им доставки са достатъчни.

Плюсът е, че пандемията подхранва глобалното търсене на зърно.

„Не е имало голямо прекъсване на доставките“, казва Джеймс Боулсуърт директор на CRM AgriCommodities. „Това, което видяхме на пазара на пшеница, беше елемент на паника, след което стана очевидно, че нещата ще продължат постарому“, допълва той.

В края на март имаше ръст на цените заради ограничаването на износа от Русия, Румъния и Казахстан и на фона на презапасяването с храни заради пандемията. Пазарът обаче до голяма степен се отърси от притесненията за прекъсване на доставките, затова и фючърсите се спуснаха до почти най-ниската си точка от октомври насам.

Някои страни отмениха забраните за износ. Миналия месец Румъния например се отказа от внезапната забрана за продажбата на зърно извън ЕС, а казахстанският министър на земеделието заяви, че страната планира да премахне квотите за износ на зърно и брашно от 1 юни.

Световната продукция на пшеница се очаква да се увеличи с 0,5% до рекорд през предстоящия сезон. Това ще подкрепи ръста на запасите с около 5% до 310,1 млн. тона, което се равнява на търсенето в глобален мащаб за 5 месеца.

Натиск върху цената на пшеницата оказва и свитото търсене от блокирания бизнес. Не само ресторанти, но и затворените етанолни инсталации намаляват търсенето на зърнени храни за производство на биогориво. Затворените месопроизводители и преработватели пък водят до по-слабо търсене на фуражи.   

На фона и на допълнителните доставки на други култури, например царевица, натискът върху пшеницата се засилва.

И все пак остават няколко седмици преди началото на прибирането на реколтата и има само един риск, върху който никой няма контрол – времето. Сушата например застрашава добивите в района на Черно море и Западна Европа и увеличава нуждите от внос на Северна Африка.

Американското правителство очаква резервите на осемте водещи доставчици в света да се увеличат „леко“ спрямо предишния сезон, което е най-малкият ръст от най-малко 6 години.

„„По отношение на предлагането и доставките на пшеница светът изглежда издържа първоначалната фаза на пандемията“, казва Ейми Рейнолдс, старши икономист в Международния съвет за зърното в Лондон. Тя подчертава обаче, че има много въпроси, на които да се отговори в бъдеще.

Всяко значително въздействие на времето върху културите може да подтикне ключовите доставчици да разширят или възобновят ограниченията за износ, особено ако коронавирусната криза продължи. Русия, която има история на нарушаване на пазара на пшеница чрез ограничения или данъци, заяви, че ще обмисли използването на квоти в края на този сезон.

Това обаче може да позволи на други доставчици да запълнят празнината, ако има достатъчно предлагане.