Черната хронология на фалитите на американските петролни и газови компании

Докато пандемията от коронавирус продължава да марширува по света, предизвиквайки най-големите икономики да предприемат радикални мерки за спасение от надвисналата рецесия, петролната и газова индустрия в САЩ, най-големият производител на петрол в глобален план, загърбва доскорошните смели планове за укрепване на своето господство, насочвайки се към една мрачна спирала от фалити, очертаващи пътя към тотален крах.

В периода от началото на годината до 31 май общо 18 големи петролни и газови компании в САЩ подават заявление за защита от фалит, позовавайки се на слабото търсене, ниските цени на петролните и газови пазари, както и на огромното количество дълг, натежал през годините. Общо 51 са случаите на енергийни компании от сектора на петрола и природния газ, изпаднали в несъстоятелност за този период. За същото време през 2017 г, случаите на фалит са 14, докато през 2018 г. и 2019 г. – по 18, съобщава Kallanish Energy.

В момента висят около 225 дела за несъстоятелност в САЩ, като прогнозите не са особено оптимистични. Очаква се в близко бъдеще съдилищата да бъдат залети от заявления на над 100 петролни и газови компании заради свиването на търсенето и ниските цени на петрола.

Според международната  корпоративна адвокатската кантора Haynes and Boone до 31 май в САЩ 13 компании за добив на петрол са подали заявления за защита от фалит. Общият дълг на тези дружества възлиза на 11,6 млрд. долара.

Причините

През април, и по-конкретно на 20 април, цените на американския суров петрол се сринаха с над 100%, достигайки отрицателни стойности за първи път в историята. Борсата Nymex, на която се търгуват фючърсите по West Texas Intermediate, заяви, че ще разреши търговия с отрицателни цени. Екстремният ход отрази мащабното свръхпредлагане на американския пазар на петрол след прекъсването на индустриалната и икономическата активност по света заради разпространението на коронавируса.

Производителите се опитваха да потушат ценовата война, която Русия и Саудитска Арабия стартираха в началото на месеца.

Една седмица преди ценовия крах на американския петрол страните от алианса ОПЕК+ и производителите на петрол от Г-20 успяха да се споразумеят относно въздействието на коронавируса върху търсенето в глобален мащаб. Страните се съгласиха да намалят добива на петрол с 9,7 млн. барела на ден, като САЩ Бразилия и Канада трябваше да допринесат за свиването с още 3,7 млн. барела на ден. Саудитска Арабия и Русия се нагърбиха с най-големите съкращения, ограничавайки добива си до 8,5 млн. барела на ден през май и юни, което е намаление съответно с 30 на сто и 15%.

Мексико каза своята заключителна дума, като с дипломатическата намеса на САЩ, страната се съгласи да участва в съкращенията, ограничавайки добива си със 100 хил. барела на ден.

Предвиждаше се постепенно ограничаване на производствените намаления – първо до 8 млн. барела на ден от юли, след което до 6 млн. барела на ден през януари 2021 г.

Тези мерки обаче не доведоха до така чаканото балансиране между търсенето и предлагането на петролните пазари. Причината? Местата за съхранение на суровия петрол вече привършваха така или иначе.

Коронавирусът накара американската индустрия да намали производството с най-големия обем от 1946 г. насам. Ето защо рафинериите започнаха да търсят все по-малко суров петрол, докато запасите от петрол продължават да се запълват.

В края на април почти не беше останало място за складиране на излишните количества петрол. Танкерите, които служат за офшорно съхранение, бяха пълни и създаваха опашки на крайбрежните съоръжения за разтоварване, които нямат капацитет за бърза обработка на съдовете. От друга страна хранилищата във възела Кушинг, Оклахома, достигнаха своя капацитет – 90 млн. барела, разпределени в 15 терминала. Това е приблизително 13% от общия капацитет за съхранение в САЩ.

Ограничителните мерки, свързани с коронавируса, продължиха да притискат търсенето, което от своя страна се отрази върху цените на петролните пазари. Това постави пред нови рискове голяма част от американските петролни компании, които, с изключение на сондажните дружества от Пермския басейн, губят рентабилност при наличните по това време цени на суровия петрол. Приходите от продажба на петрол не успяват да покрият дори производствените разходи на някои от тези компании, които освен това са натоварени с големи дългове към банки и инвеститори.

На фона на тези събития много анализатори започнаха да прогнозират края на възхода на американската петролна индустрия.