Източна Европа като послание към Путин

Новият бюджет на президента на САЩ Барак Обама е много щедър по отношение на Пентагона – 600 млрд. долара. Радушно прието предложение обаче увеличава четири пъти военните разходи в Източна и Централна Европа до 3,4 млрд. долара. Като послание към Русия и начин да се успокоят нарастващите страхове сред бившите съветски балтийски страни, това вероятно ще бъдат добре похарчени пари, коментира BloombergView.

Тревогите сред Естония, Латвия и Литва не са неоправдани. Руският президент Владимир Путин, чийто военен авантюризъм спечели дивиденти в Сирия и Украйна, може скоро да насочи вниманието си към Прибалтика. Няколко доклада – от военните и не само, предполагат, че по-голямо военно присъствие на САЩ в Източна Европа ще промени нещата.

Вярно е, че е много малко вероятно Путин да предприеме наземно нахлуване срещу страна членка на НАТО. По-вероятно е той да последва сценария в Украйна: съмнителни претенции за потискане на значителните руски етнически малцинства в страните, прикрити кампании с пропаганда и подривна дейност, финансова подкрепа за сепаратистки групи, дори инфилтриране с неуниформени специални сили – т.нар. „малки зелени човечета“. Този подход ще даде на Русия правдоподобна възможност да отрича намеса, докато заема позиции в Прибалтика.

Най-добрият начин да се предотврати агресивното поведение на Путин е да се наложи военно присъствие в Източна Европа, достатъчно, за да го убеди, че всяка агресия ще се изправи пред сериозна съответна реакция, водена от САЩ.

За съжаление докато Путин гледа на запад, той вижда малко неща, които могат да го сплашат. Броят на войниците от американската армия в Европа се е понижил от 200 000 до 30 000 от края на Студената война. Почти никоя европейска страна членка на НАТО не се доближава до целта на алианса за военни разходи в размер на поне 2% от брутния вътрешен продукт. Трите балтийски страни имат общо около 10 000 войници в активна служба и реално никакви военновъздушни или военноморски сили. И макар че Атлантическият съюз на изток се разширява от Балтийско море на север до Румъния и България на юг, по-голямата част от военната инфраструктура остава в средата – от западната страна на бившата Желязна завеса.

Междувременно Русия може да доведе 22 тактически батальона в района и около 100 000 войници. Тя може да разчита и на изумителна военновъздушна сила. Въпреки понижаващите се цени на петрола и санкции военните разходи на страната са нараснали с до 21% през 2015 г.

В резултат на Украинската криза САЩ решиха да разположат в региона нов военен екип с бронирана техника и около 5000 войници. Пентагонът позиционира за постоянно тежки оръжия за тази сила. Той добавя и още изтребители, бомбардировачи и поддръжка на самолетите. Всичко това може да повиши политическите залози за агресия от страна на Кремъл, но не особено военните такива. Западът се нуждае от по-сериозна и постоянна сила на изток.

Съществува необвързващо споразумение от 1997 г. между САЩ и Русия, което гласи, че Западът ще избягва „постоянно разполагане на съществени бойни сили“ в новите страни членки на НАТО. Русия нарушава други аспекти на това споразумение в Украйна, макар че САЩ внимават да се придържат към него. Време е обаче високият морал да бъде изоставен.

Като начало САЩ трябва да добавят втори екип с тежко въоръжение, като единият, ако не и двата, трябва да бъдат позиционирани за постоянно в региона. По-голяма част от съоръженията за обслужване трябва да бъдат преместени от Германия към Полша и Прибалтика. Трябва да бъдат разположени и повече военни самолети. В отговор Русия със сигурност ще засили собствените си войски. Това обаче буди по-малко тревога отколкото изглежда, тъй като Русия вече има такова значително предимство в Източна Европа, че още американска военна сила едва ли би могла да го надвие.

Добавянето на нови постоянни американски военни части в Източна Европа, разбира се, няма да може да удържи руска инвазия в пълен мащаб за дълго време. Но като стратегическа спирачка този вид видим гъвкав военен ангажимент ще е сериозен фактор за ограничаването на амбициите на Москва.  В дългосрочен план, разбира се, съюзниците на САЩ в НАТО трябва да положат повече усилия. Но в момента САЩ могат и сами да изпратят послание към Путин.