Пред какви рискове се изправя норвежкият държавен инвестиционен фонд?

Политиците в Норвегия са разтревожени дали не теглят прекалено много пари от държавния инвестиционен фонд – най-големия по рода си в света, пише Bloomberg.

През миналата седмица правителството на страната разкри, че планира да изтегли през следващата година 121 млрд. норвежки крони (15 млрд. долара) от фонда с активи на стойност почти 900 млрд. долара.

Осло се възползва от фонда заради ниските цени на петрола, които отвориха дупка в бюджета за около 8% от брутния вътрешен продукт (БВП), посочва информационната агенция.

Тегленето на пари от държавния инвестиционен фонд на скандинавската страна започна доста по-рано от очакваното. На практика правителството тегли повече от половината от очакваната печалба от инвестициите му в облигации, акции и имоти, за да компенсира изгубените постъпления от петрола.

„Това е особено тревожно“, коментира Торстен Тверг Солберг, депутат и член на парламентарната комисия то финансовите въпроси от основната опозиционна партия в страната.

Партията поиска от фонда да посочи точната граница, при достигането на която тегленията биха станали проблематични. Депутатът посочва, че от фонда са дали като ориентир 150-200 млрд. норвежки крони. „С темповете, които виждаме, се приближаваме опасно близо до критичната граница“, допълва той.

Фондът, създаден през 90-те години, за да осигури бъдещето на следващите поколения, предупреждава освен това, че тегленията ще ограничат и способността му да се справя с рисковете в бъдеще.

Финансовият министър Сив Йенсен обаче отхвърля критиките на опозицията и коментира, че администрацията се възползва от инвестиционния фонд точно както е планирано. Законът предвижда правителството да може да използва около 4% от приходите на фонда, а предложението на управляващите е за изтегляне на около 3%, подчертава той.

Мениджърите на фонда предупреждават, че им е все по-трудно да постигнат доходност от около 4%. През последните 10 години средната постигната доходност достига 3,44%. През третото тримесечие е постигната доходност от 4%, но правителството е изтеглило 30 млрд. крони за периода.

Поне засега тегленията от фонда не са толкова големи, че да го принудят да продава активи.

Междувременно фондът се изправя и пред рискове заради експанзията на инвестициите в имоти заради Brexit. За втори път институцията ревизира стойността на британските си активи с 5% след вота, в който 52% от британците поискаха страната им да напусне Европейския съюз (ЕС).

През 2014 и 2015 г. властите в Норвегия решиха, че държавният инвестиционен фонд трябва да засили инвестициите си в имоти и алтернативни активи с цел увеличаване на доходността и приходите. Фондът е най-активен точно на британския пазар, но и на други водещи пазари по света, сред които Ню Йорк, Хонконг и т.н.