Европейската комисия (ЕК) прие нови правила за киберсигурност за безжични устройства с цел да предотврати измами с онлайн плащания и по-добре да защити личните данни на гражданите. Стъпката бе предприета след няколко доклада, които алармираха за рисковете от играчки, които следят децата, или некриптирани данни, съхранявани в смартфоните, съобщава EUObserver.
Новите законови изисквания ще покриват всички видове устройства, които могат да комуникират чрез интернет (с изключение на някои медицински оборудвания и авиосистеми), включително играчки и бебефони, както и носими устройства, например умни часовници и фитнес гривни.
Употребата на безжични устройства расте бързо в Европа, където според оценки до 2030 г. ще има 7,43 млрд. свързани с интернет устройства заради възхода на „интернет на нещата“.
Днес обаче тези устройства са цел на над 80% от кибератаките.
Съгласно новите правила производителите ще трябва да създадат по-добри системи за контрол на удостоверяването на потребителите, за да направят електронните плащания по-сигурни и да намалят риска от измами.
По време на процеса на проектиране те ще трябва да внедрят и нови функции, които да предотвратяват неоторизиран достъп, обмен на лични данни или възможност устройството да се използва, за да се атакуват сайтове или други устройства.
Тези правила ще важат за всички производители, които предлагат продуктите си на европейския пазар. Ще бъдат създадени хармонизирани стандарти, за да се гарантира, че производителите ще изпълнят новите задължения, каза Европейската комисия.
„Става дума за важна крачка към създаването на всеобхватен набор от общи европейски стандарти за киберсигурност за продуктите (включително свързаните с интернет продукти) и услугите, предлагани на нашия пазар“, каза еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон в изявление.
Новите правила са част от действия, заявени в Стратегията на ЕС за киберсигурността, представена през декември 2020 г., като целта е да се отговори на вълната от кибератаки в Европа, до които доведе нарастващото онлайн присъствие.
Правните изисквания ще влязат в сила в началото на 2022 г. освен ако някоя страна членка на ЕС или Европейският парламент не представят възражения. Производителите обаче ще имат преходен период от 30 месеца да се адаптират към новите задължения.
Очаква се предстоящият т.нар. Законодателен акт за киберустойчивост да надгради тези правила, покривайки повече продукти и целия им жизнен цикъл.
В същото време Агенцията на ЕС за киберсигурност разкри миналата седмица, че кибератаките продължават да растат и през 2021 г., а атаките срещу веригите на доставки са сред основните заплахи.
От агенцията поясниха, че киберпрестъпниците са все по-мотивирани да монетизират нападенията си.
Миналия месец страните членки на ЕС приеха идеята за създаване на съвместно киберзвено, което да се бори с мащабните и трансгранични атаки.


Коцев слага още камери по кофите за боклук във Варна
Общинар оставил на тъмно входа на Морската градина във Варна заради кино
Семейство Коцеви са платили на Община Варна за заграбените имоти в Морската градина
Искат пълна забрана на Tik Tok за територията на България
Хороскоп за 15 август 2026
Парфюм без пол: Разделението на „мъжки“ и „дамски“ си отива
Авточасти или опаковки: Biomyc стартира производството от гъбен мицел в България
Пазарите са на рекордни нива, докато са в неведение за Иран и политиката на Фед
Спадът при петрола продължи след оценки за потока от Персийския залив
НАТО свали дрон, навлязъл във въздушното пространство на Латвия
Роботите в заводите не могат да заменят напълно хората
Продавате употребяван автомобил? Новите регулации на ЕС вече са в сила
BYD готви суперкола за рекорд на „Нюрбургринг“
Porsche се отказва от основния си електрически модел
Шофьори борят новите технологии с тиксо и стари автомобили
Благодарност: Дара получава пожизнен семеен билет за музеите в Бургаско
Започна опелото на убития Георги Кузев навръх рождения му ден (СНИМКИ)
Панчугов: Доверието в институциите трябва да е фокусът на правителството
ПСС: Подходящи са условията за туризъм в планините
Въпреки забраната: 81,5% от децата в Австралия все още се използват платформите