Ще се сбъднат ли инфлационните очаквания?

Фискалната политика на правителствата е един от рисковете за евентуално бъдещо събуждане на инфлационните очаквания. В този контекст пазарите гледат много внимателно каква ще бъде реакцията на Федералния резерв и в каква степен той е готов да адресира евентуалното покачване на инфлационните очаквания. Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria финансистът Борис Петров.

Според него в по-голямата си степен инфлацията се дължи на т.нар. волатилни компоненти, в които попадат храните и енергийните стоки, и в по-малка степен на т.нар. базова инфлация, където виждаме динамика на поскъпването от порядъка на около 1,5%. 

„Да припомним, че в еврозоната беше наблюдаван един много продължителен период, повече от 6 месеца, на дефлация, което от своя страна предизвика съответните агресивни реакции на монетарните и фискалните власти“, допълни той.

По думите му България с фиксирания курс за еврото безспорно е част от международната система на скачени съдове по отношение на цените. Най-общо ценовата динамика следва тази на международните цени.

„В същото време у нас имаме специфични фактори, които са свързани с т.нар. административно контролирани цени, които имат своя собствена динамика и понякога тази динамика следва тази на международните пазари. Тоест, поскъпването на суровините и по-специално на енергийните суровини води до едно последващо повишение на цените на топлоенергията, в по-малка степен на електроенергията“, каза Петров.

Гостът обясни още, че за притежателите на инструменти с номинална доходност инфлацията е лоша новина, защото тя намалява техния реален доход. Но за длъжниците по такива инструменти е добра новина, защото намалява лихвения процент, който те изплащат.

Целия разговор вижте във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.