Достатъчни ли са цифровите умения за устойчивост в образованието?

България бележи успех като една от държавите, които много бързо в началото на пандемията превключи от присъствено в дигитално обучение. Но за съжаление през последните 12 месеца не са направи достатъчно за адаптиране на самото учебно съдържание за новата реалност. Това мнение изрази в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването "Бизнес старт" Пламена Николова, експерт "Политики за децата" към Национална мрежа за децата (НМД). По думите ú цифровите умения няма да са достатъчни за постигане на устойчивост в образованието.

"За да се наваксат тези пропуски, са необходими изключително големи усилия от страна на преподавателите. Появява се една дилема - дали всъщност тези деца, които не успяхме да обучим добре през годината дигитално, трябва да останат в класните стаи през лятото и тогава да се компенсира пропуснатото", риторично попита тя.

По думите на Пламена Николова образователното изоставане е много голям проблем, но и психичното здраве на децата е не по-малко важно.

"Детското психично здраве е много сериозен проблем и в България почти не се адресира. Още с началото на пандемията и развитието на вируса се насади едно усещане у децата в посока, че те са разпространители на вируса и затова трябва да бъдат затворени училищата. Изследванията до този момент и в двете посоки обаче са противоречиви", посочи експертът.

Пламена Николова съобщи, че в други държави се смята, че ползата за децата да бъдат физически на училище надвишава вредата от това да разпространяват заразата, като се прави всичко възможно училищата да бъдат държани максимално отворени, да бъдат затваряни последни и отваряни първи.

Гостът припомни, че в България се случи точно обратното - има випуски в горен курс, които 17-18 седмици са в дистанционно обучение и под 10 седмици присъствено.

Пламена Николова дори определи политиките, които се прилагат спрямо децата и родителите, като "никакви", защото родителите са принудени да останат вкъщи и да гледат децата, дори да напуснат работа, от което губят доходи.

"Предоставят се едни компенсации за родителите без работа или в дълъг неплатен отпуск, но те, първо, не се изплащат навременно, второ - не покриват в голяма част от дълговете на семейството. Мерките са много частични, няма усилия да се държат училища и детски градини отворени и още повече България е една от двете страни в ЕС, която затвори толкова безпрецедентно своите детски градини за толкова дълъг период от време", посочи тя.
Николова обясни, че в света такива мерки са били крайни.

Тя се надява, че ще се помисли как да продължи образованието, свързано с практики.

Колко дълбоки ще са Covid следите в образованието? Как ще навакасат пропуските 10-те процента ученици, останали извън дистанционното обучение? 

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.