БСК: Пасивният енергиен сценарий на България ограничава потенциала за ръст на БВП

Възприемането на заложения пасивен енергиен сценарий от страна на България и изключително скромен прогнозен ръст на брутното и крайното енергийно потребление, на нереалистично високите цели за енергийна ефективност ограничава радикално възможностите за устойчив ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), за масирани инвестиции в енергийна инфраструктура и в заместващи мощности, за нарастване на енергийното потребление в енергоемки, но енергийно ефективни конкурентни производства, за устойчиво развитие и използване на потенциала на основните икономически сектори, експорта и иновациите и създаване на нови работни места с висока добавена стойност, изтъкват в свое становище от Българска стопанска камара (БСК).

На тази основа, според организацията, следва да се преизчислят всички допускания за прогнозно брутно и крайно потребление, енергиен и въглероден интензитет, енергийна ефективност, скорост на обновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, структура на енергийното производство, посочват от БСК.

Организацията подчертава, че при изготвянето на финалния вариант на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) и „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.“ не са отчетени изразените становища на експертната общност, включително на Българския енергиен и минен форум, НПО, ВУЗ и други заинтересовани страни. 

От БСК изтъкват, че е необходимо да бъдат поставени и ясни, амбициозни и същевременно достижими цели за средногодишен реален ръст на БВП от минимум 2,5% до 2030 г. вместо предвидения 1,4%.

Според организацията индустрията е един от значителните потребители на енергия, с дял от почти една трета от крайното енергийно потребление. Разходите за електрическа енергия заемат съществен дял в общите производствени разходи, които за енергоинтензивните производства достигат до 30-40%. По линия на междусистемните връзки тези разходи оказват съществено влияние върху конкурентоспособността на производителите. Българската индустрия е поставена пред нови, изключително тежки ангажименти и предизвикателства във връзка с т. нар. Европейски зелен пакт, възстановяването на икономиката от кризата с COVID-19 и приемането на новата национална енергийна стратегия.

БСК обръща внимание на редица проблеми в енергийния сектор, които, според организацията, следва да бъдат разрешени в краткосрочен и средносрочен план, с цел изпълнение на актуализираните европейски политики по промените в климата и осигуряване на енергия на конкурентни и пазарно обосновани цени в дългосрочна перспектива.

По мнение на БСК представеният от Министерството на енергетиката през септември 2020 г. проект на Стратегията 2030/3050 трябва да бъде подобрен, като отговори на бъдещите енергийни потребности на страната и новите политики по промените в климата и енергетиката. В тази насока БСК счита, че Стратегията не отразява в достатъчна степен новия План за климатични цели 2030 и има проблемни области, по които трябва да се предвидят конкретни мерки с планове за действия.

Също така БСК подчертава необходимостта от значителна преоценка на прогнозите за ръст на БВП, за развитие на брутното и крайното енергийно потребление, от прецизиране на скоростта на обновяване и въвеждане на нови мощности, на дългосрочния енергиен микс, дела на преките и косвени субсидии като дял в БВП, и други основни управляващи параметри.

От камарата подчертават, че аналогично на действащата енергийна стратегия до 2020 г., Стратегията 2050 е изградена върху ключови управляващи показатели и допускания на Европейската комисия (ЕК) за развитие на българската енергетика и икономика, включени в т. нар. референтни сценарии за 2013 и 2016 г. на модела PRIMES на Атинския технически университет. Резултатите от използвания прогнозен макроикономически модел т. нар. (B)EST модел за дългосрочно оценяване и енергийно планиране, разработен от E3-Modelling следва да бъдат приложени към текста на Стратегията и подложени на критична преоценка от страна на експертната общност, заинтересованите страни и компетентните държавни органи, допълват от БСК.