БСК: Пасивният енергиен сценарий на България ограничава потенциала за ръст на БВП

От БСК припомнят, че на 17 септември ЕК представи своя план да намали емисиите на парникови газове (ПГ) в ЕС с най-малко 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990. В съобщението по този повод се отбелязва, че на този етап в  ЕС единствено България, Полша, Хърватия и Румъния не планират изключването на лигнитните въглища от енергийния микс.

Като елемент на енергийния преход и с цел гарантиране оперативността на базовите мощности в енергетиката са наложителни мерки, които да включват цялостна визия за развитието на комплекса „Марица-Изток” с възможности за използване на финансовите и инвестиционни механизми на ЕС.

В тази връзка БСК предлага следните промени: хибридизиране на централите въз основата на наличните и икономически ефективни най-добри практики и технологии за производство на енергия от различни източници, използвайки финансовите и инвестиционни механизми на ЕС; разработване на технико-икономически анализ за целесъобразността и възможностите за алтернативно използване на въглищата като наличен горивен източник (привличане на външни и наши компетентни организации и специалисти); използване на наличната площ и инфраструктура по най-ефективен начин, включително чрез изграждане на индустриален парк. 

В този ред на мисли, според БСК, следва да бъде преразгледана визията за енергиен преход в унисон с политиката на ЕС, която да бъде обсъдена с всички заинтересовани страни, включително с работодателски и потребителски организации и синдикатите и внесени съответни промени в проекта на Стратегия. Необходимо е да се оценят отново възможностите и набележат необходимите промени в националните политики и мерки за съответствие с новите предложения на ЕК до 2030 за постигане (или поне доближаване) на следните цели: намаляване на емисиите на парниковите газове с 55% в сравнение с  нивата от 1990 г.; увеличаване на дела на ВЕИ в крайното потребление до 38-40% (в Стратегията 29,09%); намаляване на първичното енергийно потребление – 39-41% (в Стратегията 27,89%); намаляване на крайното енергийно потребление с 36-37% (предвидено 31,67%).

Според БСК постигането на целите на ЕС за климатично неутрална икономика до 2050 г. в национален контекст  следва да става едновременно с прилагането на съответните позволени мерки за защита на индустриалната конкурентоспособност, въвеждането на най-новите и ефективни технологични решения, ПЧП при реализация на крупни енергийни проекти и инвестиции в свързаната инфраструктура.

От БСК предлагат да се въведат в най-кратък срок механизмите за капацитет и договорите на производителите да се приведат в съответствие с пазарните принципи за гарантиране на нормална пазарна и регулаторна среда, като се гарантира участието на потребителите (т.нар. demand-side response) в тези механизми. В проекта на Стратегията е предвидено тази мярка да  бъде приложена от 01.07.2021 г. Този срок е наложително да бъде съкратен и мярката да се въведе от 01.01.2021 г. с цел отпадане на непазарните плащания към ТЕЦ по дългосрочни договори и по задължения, наложени със заповеди на министъра на енергетиката. Ефектът от прилагането на мярката е в размер на около 1 млрд. лв. годишно, като има и антикризисен характер в контекста на пандемията К19, подчертава БСК.

От камарата предлагат да се предвидят средства от продажбата на квоти (Фонд „СЕС“) и незабавно да се приложи финансов механизъм за компенсация на непреките разходи за емисии на парникови газове за индустрията. Мярката е в съответствие с европейското законодателство, няма приложение у нас и България е изключение от европейската практика. Мярката има ефект върху конкурентоспособността на производството и цели предотвратяването на процесите на „изтичане на въглерод”.

БСК изисква и ускоряване на либерализацията на пазара на природен газ при прилагане на ясни и прозрачни правила и следване на последователен и обществено (синдикати, работодатели, граждани) съгласуван план с преустановяване административната намеса в свободните пазарни отношения.

Организацията предлага и осигуряване на условия за създаване на промишлени енергийни общности въз основа на съществуващите индустриални площадки, включително чрез пълна и точна регламентация на затворените разпределителни системи.

От БСК виждат възможност и за осигуряване на предвидима и стабилна правна рамка чрез преустановяване многократното изменение (дори в рамките на една година) на основополагащия за сектора нормативен акт - Закона за енергетиката. В съответствие с най-добрите практики на ЕС промените в законодателството е наложително да се осъществяват след широки консултации и задълбочени (не частични) оценки на въздействието. Само през 2020 г. Законът за енергетиката е изменян и допълван три пъти, подчертават от камарата.

Несигурността в правната уредба на сектора, който е от изключително значение за националната сигурност и е базов за ежедневното осъществяване на нормална дейност, ерозира обществените икономически отношения и намалява конкурентоспособността на индустрията и националната икономика, изтъкват още от БСК.

Според становището на организацията е необходимо още насърчаване на по-широкото използване на автономни електроцентрали, включително ВЕИ, както и да се опростят административните процедури за присъединяване към електрическата мрежа на индивидуални инвеститори и производители на енергия за собствени нужди. Текущото състояние на процедурата оскъпява и на практика блокира инвестиционния процес, заключват от БСК.