До каква степен икономиката на България е зависима от газа?

Такъв пример са големите добивни и промишлени компании в Средногорието – „Аурубис България“, „Асарел-Медет“, „Елаците-Мед“ и „Дънди Прешъс Металс Челопеч“. Те са сред най-енергоемките компании в страната, но използват почти изцяло електроенергия. Интересно е, че „Асарел-Медет“ и „Елаците-Мед“ присъстват в списъка на икономическото министерство – като компании, присъединени към газопреносната мрежа, но тяхното потребление на газ всъщност е изключително малко, най-вероятно в рамките на 2-3% от енергията, която използват. Така че в случая големите компании в Средногорието, които потребяват изключително много енергия, са пример за такива, които не са зависими за своята основна дейност от доставките на газ.

Най-големият индустриален потребител на газ е „Неохим“ в Димитровград. Торовият завод потребява огромни количества газ – около 3-3,5 TWh годишно, което е сравнимо с потреблението на всички останали компании от топ 10 индустриални потребители на газ (без топлофикациите). „Неохим“ е най-голямото предприятие в област Хасково с персонал от около 700 души и приходи от порядъка на 260 млн. лв.

По веригата на добавената стойност предприятието е важно за земеделието в страната, тоест има директна връзка между газ – тор – добив в земеделието. Разбира се, трябва да отчитаме, че има и друг голям играч на пазара – „Агрополихим“ в Девня, който изгради терминал за амоняк и замени природния газ като суровина за производство на азотни торове. Въпреки това, евентуални проблеми в единия от двата големи торови заводи в страната няма как да не окаже негативен ефект върху земеделието.

След „Неохим“ по потребление на газ идват стъкларските заводи. Това са най-вече „Тракия Глас“ в Търговище и “БиЕй Глас“ със заводи в София и Пловдив. В двете компании работят по около 600-700 души, а „БиЕй Глас“ чувствително повиши дейността и приходите си през последните години и достигна до 5-то място в класацията на най-големите компании в страната – с приходи за над 1,8 млрд. лв. през 2020 г. Малко по-назад в класацията, но все пак със сериозно потребление на природен газ, е и друг представител на стъкларската индустрия – „Рубин Трейдинг“ в Плевен.

Някъде след водещите стъкларски заводи по потребление на природен газ идват и представителите на тежката индустрия. Това са най-вече „Стомана Индъстри“, „КЦМ 2000“, „София Мед“ и „Алкомет“. „София Мед“ е с приходи от над 900 млн. лв. и около 600 заети. „КЦМ 2000“ и „Стомана Индъстри“ имат приходи от порядъка на 600-700 млн. лв. и наемат, съответно, над 1 400 и около 1 000 души. „Алкомет“ е с приходи от 350 млн. лв. и около 1 100 наети. И четирите компании са големи потребители както на природен газ, така и на електроенергия, тоест не са в почти пълна зависимост от природния газ като стъкларските заводи. Тук вече стои въпросът за ролята на природния газ в технологичния процес в тези заводи и, съответно, степента на зависимост.

Напред в класацията по потребление на природен газ, дори изпреварвайки повечето представители на тежката индустрия, са и „Биовет“ и „АДМ Разград“. „Биовет“ и „АДМ Разград“ са с приходи от порядъка на 400-500 млн. лв., като в „Биовет“ са наети над 2 000 души през последните две години. По-надолу идват и компании като „Калцит“, „Златна Панега Цимент“, „Свилоцел“ и „Рока България“. Грубо казано, това са компаниите, които потребяват по-сериозни количества природен газ в страната.

Накратко маркирахме 15-на компании – представители на стъкларската индустрия, тежката индустрия и някои други, които всъщност формират огромната част от потреблението на природен газ от индустрията в страната. Разговорите за икономическите ефекти от евентуални проблеми с доставките или цената на газа, както и възможните мерки и алтернативи, са по същество разговори за бъдещето на тези компании. Обсъждането дори не е секторно, а компания по компания и завод по завод.

Разбира се, в страната има и други важни потребители на газ, в т.ч. по-малки промишлени предприятия, болници и т.н., но големите количества са в няколко топлофикации и в изброените индустриални компании. Ако има план „Б“ за доставките на газ и се оценяват наличните запаси в хранилището, то би следвало да се мисли и за план „Б“ и оценка на алтернативите, в т.ч. технологични, спрямо 15-20 големи потребители на газ в страната.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.