Криптоиндустрията като музикален бизнес

За да си представя бъдещето на криптовалутите, пробвам различни подходи, пише за Bloomberg американският икономист и професор в университета George Mason Тайлър Кауън.

В случая той пробва с фокусна точка, с която има предвид тази част от системата, към която потребителите насочват вниманието си. Фокусната точка може да определи дали криптовалутите ни въвеждат в ера на антиутопично неравенство, или повечето от ползите от тях ще се натрупват в по-широкото общество.

Всичко това звучи доста абстрактно, така че нека разгледаме един прост пример от света на музиката. Известни изпълнители като The Beatles или Тейлър Суифт привличат вниманието със самите си имена, с други думи, те са станали фокусни. Освен това има пространства за изпълнение на музика или барове, които са известни с пускането на добра музика, като залата Blue Note в Мисури или, в по-ранни времена, Fillmore в Сан Фрациско. В този случай мястото е фокусно.

Така че въпросът е следният: когато хората се насочат към криптовалутите, на какво ще придадат значение - на „иноватора“ или на „посредника“? Или да продължим аналогията с музикалната индустрия - на изпълнителя или на мястото?

Един примерен сценарий е, че обикновените хора може просто ще възприемат криптовалутите като твърде объркващи, за да работят с тях директно. Вместо да избират любимите си криптоактиви, DeFi инвестиции и NFT доставчици, те ще възлагат решенията си на добре познати посредници. Представете си, че сключвате криптодоговор с компания, с която имате установени отношения, като компания за социални медии, вашата банка или например вашия профсъюз. Посредникът ще достави „криптопакет“, съобразен с нуждите на широк кръг клиенти.

Значителни части от криптосвета ще бъдат относително централизирани. Тези брокери, чиито услуги се ползват широко от масовите потребители, биха спечелили от икономии от мащаба поради своята репутация и способност да използват мрежови ефекти. Те вероятно биха предложили по-нискорискови, добре установени продукти.

Потребителите може да спечелят от това, но криптосветът би бил скучен. Много от предимствата му ще бъдат уловени от тези добре капитализирани посредници. Освен това ще възникнат и проблеми с цензурата, защото тези посредници, които се грижат за репутацията си, няма да искат да предлагат всички възможни криптопродукти. Те може да не ви дадат готов достъп до крипто-преформулирана версия на Twitter например, където съобщенията се записват в блокчейн и не могат да бъдат цензурирани.

Ето и друг много различен сценарий: Потребителите фокусират вниманието си върху самите криптоактиви като биткойн, етер или доуджкойн. Този вид фокусиране на потребителите би означавал, че много от криптопечалбите се натрупват у ранните притежатели на криптоактиви. Посредниците (например Coinbase) могат да спечелят възвръщаемост, но истинската стойност на името на марката ще се държи от самия криптоактив.

Голяма част от днешния криптосвят изглежда така, въпреки че това може и да не продължи дълго, тъй като се разширяват приложенията и употребата на криптовалутите. Ако имате дългосрочни текущи криптоактиви, може да се надявате този вид сценарий да продължи, защото тези активи ще натрупат голяма част от стойността от по-високото търсене на криптовалута.

Още един сценарий: Ами ако вниманието на потребителите беше насочено към криптоиноваторите, които в този случай биха били аналогични на по-известните музикални изпълнители? Някой може да си помисли: "Харесвам DeFi опциите в Uniswap", докато друг може да си каже: "Ще използвам пазарите за прогнози в Hedgehog". В този сценарий има относително малко посредничество и силна конкуренция за вниманието на потребителите. По този начин повечето от печалбите от конкуренцията се натрупват у потребителите.

Потребителите биха използвали, притежавали или инвестирали в криптовалута по различни начини, точно както слушат музика на плочи, компактдискове, MP3 и чрез стрийминг услуги. И по същия начин, по който хората споделят своите плейлисти, потребителите на криптовалути биха могли да издават свои собствени токени (валути), ако искат, или да си служат като свои собствени банки в смисъл да вземат лично решения за кредитиране и да ги изпълняват автономно.

Не знам дали хората са готови да се справят с цялата тази работа (или дали ще е забавно), пише Тайлър Кауън. Но според него това е най-добрият сценарий — и най-амбициозният в технологично отношение. Интересното е, че ако радикалната способност на криптовалутите да намалят или елиминират нуждата от посредници бъде разширена максимално, тя може да доведе до радикално изравняване на силите, а то би понижило цените на понастоящем добре установените криптоактиви, компании и платформи.

Така че може да бъдете оптимистично настроени за бъдещето на криптовалутите, без да сте оптимистично настроени за текущите им цени. Ето една проста аналогия - Spotify и YouTube значително разшириха обхвата на музиката, но като цяло цената на записаната музика падна и много изпълнители днес печелят много по-малко от своите колеги в ерата на дългосвирещите плочи. Или пък помислете за селскостопанския сектор в широкия му смисъл - той се развива много добре през последните няколко века, но цените на храните са паднали, а не са се повишили, поради по-високото производство и по-голямата конкуренция.

Извод - за да се знае накъде върви криптоиндустрията, социологията е също толкова важна, колкото и икономиката. Криптовалутите ще продължават да носят изненади, защото хората ги възприемат не просто като начин да печелят пари, а като начин да осмислят живота си.