Българите плащат едни от най-ниските данъци върху доходите

Българите плащат едни от най-ниските данъци върху доходите си, показва проучване на консултантската компания "Кей Пи Ем Джи" в областта на личното подоходно облагане, цитирано от БТА.

Според проучването, личното подоходно облагане в световен мащаб отчита тенденция за намаляване на данъчните ставки при облагане на доходите на физическите лица.

Страната ни е на второ място сред държавите с най-голямо намаление на данъците за физически лица.

Изследването е направено в 87 държави и анализира промените в данъчната политика през последните шест години. Трийсет и три от държавите показват намаляване в персоналния данък, а едва седем от тях са увеличили ставката на данъка, дължим от физическите лица.

Въвеждането на плоския данък у нас през 2008 г. поставя страната ни на второ място в класацията за най-голямо намаление на данъчната тежест за физическите лица. Плоският данък за българите е най-нисък сред страните-членки на Европейския съюз и един от най-ниските в света.

Проучването отчита най-голям е спад в Чехия, където прогресивната скала с най-висок праг - 32 на сто, е заменена с плосък данък 15 на сто. Второто най-съществено намаляване на персоналния подоходен данък се отчита в България. У нас въвеждането на плоския данък 10 на сто значително намали данъчната тежест за лицата със средни и по-високи доходи.

Ефектите от намаляването частично се компенсират от въвеждането на по-висок максимален осигурителен доход, както и от увеличението на осигурителната тежест за сметка за лицата. Въпреки това България заема челно място сред страните, където може да се реализира един от най-високите нетни доходи /при годишна база от 100 000 американски долара/, отстъпвайки единствено на някои страни-членки на ОПЕК /Кувейт, Саудитска Арабия, Катар, т. нар. страни данъчен рай/ и на Хонконг, показва проучването.

Промените в данъчната политика на България най-вече в областта на личното подоходно облагане изглеждат доста радикални в сравнение с плавното намаление, отбелязано на глобално ниво, показват данни от проучването. Те обаче са в синхрон от гледната точка на източноевропейските държави-членки на ЕС, където въвеждането на по-нисък плосък данък е по-широко разпространена практика.

Естония например намалява данъчната си ставка от 26 на сто през 2003 на 21 на сто плосък данък през 2008 година, а Словакия понижава данъка си от 38 на сто на 19 на сто /отново плосък данък/. През 2007 г. в Литва ставката бе намалена с 6 пункта на 27 на сто, а от 2008 г. е въведен и плосък данък в размер на 24 на сто. Румъния отбелязва доста радикално намаление - от 40 на сто на 16 на сто. От 2008 г. Чехия също въвежда плосък данък в размер на 15 на сто. С намаляването на ставките източноевропейските държави-членки целят, от една страна, да увеличат събираемостта на данъците, като стимулират данъкоплатците да декларират реално генерираните доходи, а от друга - да повлияят положително на затихващия бум на инвестициите в региона, се посочва в проучването.

Според данните в изследването през последните шест години най-високите ставки при данъка върху доходите на физическите лица намаляват средно с 2,5 на сто - от 31,3 на сто през 2003 г. до 28,8 на сто през 2008 година. Най-високи остават ставките в Европа, а най-ниски - в Латинска Америка. Средно европейският данъкоплатец продължава да плаща най-висок данък - в размер на 36,4 на сто.

Сравнението по държави показва, че най-високи подоходни данъци в света се плащат от жителите на Дания /59 на сто за последните шест години/, следвани от данъкоплатците в Швеция, където данъчна ставка се е понижила от 57 на сто на 55 на сто за 2008 г. На трето място са холандците, които са плащали 52 на сто през целия шестгодишен период.

Глобалната тенденция за понижаване на размера на ставките се обяснява с нарастващата мобилност на работната сила, се посочва в анализа. Това е предпоставка държавите да създават по-изгодни условия за работниците въпреки стремежа им да осигурят достатъчно приходи от събирането на данъци.

Понижаването на данъчните ставки през последните години на глобално ниво не се е отразило на бюджетните приходи, показва проучването. Това се дължи както на повишената събираемост при по-ниските ставки, така и на лостове като увеличаване на косвените данъци, разширяване на данъчната основа и други, чрез които се компенсират намаленията в подоходния данък.

Едва ли намалението на подоходните данъци ще се превърне в основен фактор при вземането на инвестиционни решения, но със сигурност ще оказва влияние, смята Калин Хаджидимов, съдружник в "Кей Пи Ем Джи-България". Според него интересът на физически лица от други държави през последната година да станат резиденти за данъчни цели в България расте и това е категоричен индикатор за привлекателността на България от гледна точка на подоходното облагане.