Рисковите фондове в България очакват висока възвращаемост

Повечето от инвестициите на рисковите инвестиционни фондове в България са печеливши и очакват висока възвращаемост при продажба на своите дялове, показа проверка на "Дневник". У нас действат седем такива фонда - Българо-американски инвестиционен фонд, Черноморски фонд, Евромърчънд балкански фонд, Български постприватизационен фонд, "Кеърсбек", СЕАФ Транс болкан фонд - България и "Булвенчърс". Два от тях - Евромърчънд балкански фонд и "Кеърсбек", са инвестирали изцяло своя капитал и единствено подпомагат управлението на компаниите, където са вложили средствата.

"Нашите акционери очакват печалби и аз мисля, че ще ги получат", заяви за "Дневник" Станимира Христова, управляващ директор в "Булвенчърс", чиито вложения са насочени най-вече към български софтуерни фирми.

Като успешни определи инвестициите на "Глобал файнанс" генералният му директор Емил Иванов. Компанията управлява у нас два рискови инвестиционни фонда - Черноморски фонд и Евромърчънд балкански фонд.

За получаване на печалбата е нужно да се продаде дяловото участие на рисковия фонд в успешната компания. Това е особено важен момент и затова повечето от фондовете фиксират начина на излизане от инвестицията още в момента на нейното осъществяване. Най-популярните начини са продажба на акциите на фондовата борса, намиране на стратегически инвеститор и обратно изкупуване от страна на мениджърите или мажоритарните собственици на компанията. Досега подобни излизания от компании у нас не са правени, защото рисковите фондове действат отскоро.

Рисковите инвеститори се интересуват само от фирми с изключително висок потенциал за растеж, с опитен и амбициозен управленски екип, способен да превърне своя бизнес план в реалност. Те осигуряват финансиране на компании в начален етап на тяхното развитие, дори и само на идеи, стига да се убедят в способността на мениджърите в компанията да постигнат тяхното осъществяване.

От съществено значение за успех при кандидатстване за финансиране е бизнес планът на компанията. Малките и динамични фирми могат да получат средства, които никоя банка не би отпуснала. Поради продължителността на инвестициите те са особено подходящи за осигуряване на средства за разработки на нови технологии, въвеждане на иновации.

Освен с капитал рисковите фондове помагат на фирмите и с експертен опит, връзки и контакти. "Ние подпомагаме компаниите и с желанието си да установим в тях професионален мениджмънт, като допълваме мениджърския екип. Предлагаме им подходящи хора, с които сме работили", заяви Емил Иванов. Според него точно сега е моментът с оглед бъдещото членство на страната в ЕС, когато повечето добре работещи компании у нас трябва да извършат качествен скок в дейността си и рисковите фондове са един подходящ начин за това.

Основен недостатък на рисковия капитал е, че собствениците на компаниите губят част от акциите и по този начин фондът може да блокира евентуални решения на ръководствата им, особено когато възникнат отклонения от първоначално набелязаната стратегия.

"Нямаме практика на извиване на ръце", каза Емил Иванов. "Неуспешните вложения не притесняват хората, занимаващи се с рисков капитал, тъй като те знаят, че неизбежно до една четвърт от направените инвестиции се провалят", обясни Станимира Христова. Според нея правилният начин на работа в бранша е експертът да остави лошите инвестиции на техния ход и да се концентрира върху печелившите фирми, защото те са тези, които ще осигурят на фонда желаната 25% и повече възвращаемост, която да компенсира по-високия риск.

Всички рискови инвестиционни фондове у нас с изключение на "Булвенчърс" са създадени съвместно с европейски и американски институционални инвеститори като ЕБВР, Международната финансова корпорация, Американската агенция за международно развитие и др. Участието на такъв инвеститор значително намалява финансовия риск за останалите собственици на фонда. Повечето от тези рискови фондове не инвестират в т. нар. вредни за обществото дейности, каквито са хазарт, производство на алкохол, цигари и др. Все повече фондове от този тип ще се ориентират към финансиране на малки и средни предприятия, коментираха експерти. Досега повечето от тях бяха насочени към участие в и подпомагане на току-що приватизирани фирми или навлизащи на българския пазар европейски компании.