ЕЦБ се сблъсква със студената реалност на прекомерните корпоративни печалби

Отделен дискурс

В действителност заплащането расте много по-бавно от инфлацията, което предполага 5% спад на жизнения стандарт на средностатистическия служител в еврозоната спрямо 2021 г., показват изчисленията на ЕЦБ.

Това до голяма степен противоречи на водената от заплатите инфлация, която бе характерна за 70-те години – епоха, която се превърна в най-широко използваната точка за сравнение в обществения дебат относно подходящите реакции на централната банка, казват икономистите.

„Публичният дискурс до голяма степен е отделен от това, което всъщност се случва навън“, казва Филип Хаймбергер, икономист във Vienna Institute for International Economic Studies. “Основният наратив на рисковете занапред е, че има задаваща се спирала заплати-цени, която трябва да накара централната банка да бъде дори по-агресивна в повишаването на лихвите“.

Заплатите, например, се споменават 14 пъти на последната пресконференция на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард, докато маржовете не биват споменати и веднъж. Заместникът ѝ – Луис де Гиндос, също предупреди, че ЕЦБ трябва да бъде внимателна, тъй като профсъюзите може да изискат прекомерно увеличение на заплатите.

„Виждате много ясно нежелание да се обсъжда печалбата“, коментира Даниела Габор, професор по икономика и макрофинанси в University of West England в Бристол. „Това показва, че политиката на разпределение при таргетирането на инфлацията е: не тръгвате срещу печалбата, не тръгвате срещу капитала“.

В САЩ проблемът с прекомерно високите маржове бе повдигнат от бившия заместник-председател на Федералния резерв Лаел Брейнард, която сега е топ икономическият съветник на президента Джо Байдън, и от сенаторите демократи Елизабет Уорън и Бърни Сандърс.

Дори вътре в ЕЦБ представителите на профсъюза, изискващи по-високо заплащане за служителите на централната банка, се дистанцират от това, което описват като „антиработническа пристрастност“ на институцията.

Наред с другото те цитират доклад на Международният валутен фонд, който показва, че растящите заплати исторически не са водели до спирала заплати-цени.

Печалба срещу заплащане

Представителите на ЕЦБ, събрали се във Финландия, са прегледали подобни масиви от данни, които показват, че печалбите са изпреварили заплатите благодарение на спестявания, натрупани по време на блокадите, но и заради способността на компаниите да определят цените, казват източниците.

Тъй като тези спестявания вече са изчерпани и конкуренцията се завръща, нещата може да се променят за представителите на ЕЦБ, които призовават за преформулиране на инфлационния наратив.

През януари гуверньорът на Португалската централна банка Марио Сентену бе сред първите, които предупредиха за риска от много ясно увеличение на маржовете на печалба, заявявайки, че то трябва да бъде включено в дневния ред на европейската политика.

Членът на борда на ЕЦБ Фабио Панета по-късно каза, че работниците са понесли бремето от ръста на цените, докато в крайна сметка фирмените маржове са останали без промяна или дори са се увеличили в някои сектори.

Заплатите се ускоряват, като прогнозният инструмент за проследяване на заплатите на ЕЦБ предвижда увеличение от близо 5% през 2023 г. за договорите, подписани през последното тримесечие на 2022 г. Това обаче няма да компенсира огромния спад на реалните заплати през последната година, коментират анализатори.

„Ключова липсваща съставка е преговорната сила в профсъюзното движение, което е структурно отслабено от дизинфлационните политики от 80-те години и последвалата либерализация на пазарите на труда“, казва Матиас Вермайрен, професор по международна политическа икономия в Institute for International and European Studies в Гент.

По време на последната инфлационна криза през 70-те години близо 70% от икономическата продукция е отишла към служителите, а малко над 20% - в печалба, показват данни на Евростат. Сега делът на труда възлиза на 56%, а една трета отива за печалбата.

Представителите на ЕЦБ прегледаха тези различия на срещата си във Финландия, въпреки че предварителните им заключения са осеяни с възражения, казват източниците, присъствали на срещата.

Някои твърдят, че схемите за отпуск по време на пандемията може да са увеличили доходите, казват източниците, и че продължителен период на висока инфлация може да повиши изискванията за заплати по начин, който моделите, разработени по време на периоди на стабилни цени, не успяват да предвидят.

А защитниците на по-хлабава парична политика може да бъдат съвсем пренебрегнати, след като данните показаха, че инфлацията във Франция, Испания и Германия е надминала очакванията миналия месец.