ЕЦБ се сблъсква със студената реалност на прекомерните корпоративни печалби

Уединявайки се в отдалечено арктическо село, представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) миналата седмица се изправиха пред някои студени факти: компаниите печелят от високата инфлация, докато служителите и потребителите плащат сметката, пише Ройтерс.

Преобладаващият макроикономически наратив през последните девет месеца е, че острите увеличения на цените за всичко от енергия до храни и компютърни чипове вдигат разходите за компаниите в 20-те страни в еврозоната.

ЕЦБ отговори с най-голямото увеличение на лихвените проценти от почти четири десетилетия, за да охлади търсенето, твърдейки, че е изправена пред риска високите потребителски цени да вдигнат заплатите и да създадат инфлационна спирала.

Изнесената среща във финландското село Инари, която целеше да даде на управителния съвет на банката шанс да се задълбочи в теми, съвсем леко засегнати на редовните срещи, се появи малко по-различна картина, казват трима източници, присъствали на срещата.

Данните, представени в над 20 слайда през 26-те централни банкери, са показали, че маржовете на печалба на компаниите се увеличават, вместо да се свиват, както би се очаквало, когато разходите за суровини се вдигат толкова остро, казват източниците.

Говорител на ЕЦБ е отказал коментар по темата.

„Ясно е, че увеличаването на печалбата е изиграло по-голяма роля при инфлацията в Европа през последните около шест месеца“, коментира Пол Донован, главен икономист в UBS Global Wealth Management. “ЕЦБ не успя да оправдае това, което прави в контекста на по-фокусирана върху печалбата инфлация ситуация“.

Идеята, че компаниите вдигат цените над разходите си за сметка на потребителите и работниците, вероятно ще разгневи широката общественост.

Но тя има последици и за централните банкери.

Инфлацията, подхранена от по-високите корпоративни маржове, има тенденция да се самокоригира, тъй като компаниите в крайна сметка удрят спирачка на увеличението на цените, за да избегнат загубата на пазарен дял, което я прави много различен звяр за укротяване.

Затова новият наратив за инфлацията, фокусиран върху маржовете, може да даде на по-гълъбово настроените членове на управителния съвет муниции в битката срещу допълнителни увеличения на лихвите, след като съпротивата им се оказа до голяма степен напразна през изминалата година, посочват икономисти, анкетирани от Ройтерс.

Дебатът трябва да бъде възобновен на следващата среща на ЕЦБ на 16 март, когато банката обеща да повиши лихвите до най-високото им ниво от върха на финансовата криза през 2008 г.

Промяна в наратива

Наративът за инфлацията в еврозоната бавно започва да се променя.

Бизнесите очакват по-малки ценови увеличения, тъй като перспективите за разходите и търсенето стават по-малко ясни, показват проучвания, публикувани от ЕЦБ и германския институт Ifo.

Някои европейски страни като Гърция предлагат мерки за ограничаване на инфлацията при стоките от първа необходимост, а Франция и Испания обсъждат подобни мерки.

„Икономиката на рентабилността предполага, че може да видим предстоящо по-голямо свиване на печалбата“, коментира главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн за Ройтерс.

„Европейските компании знаят, че ако вдигат цените твърде много, ще изгубят пазарен дял“.

В САЩ увеличаването на маржовете по печалбата започна по-рано и вече започна да се обръща, макар и бавно и неравномерно.

За разлика от САЩ обаче няма официални данни за корпоративните маржове в еврозоната. Вместо това националните доклади и отчетите за печалбата от листнатите на борсата компании се използват като заместители, за да се обрисува образът на инфлацията.

Компаниите за потребителски стоки в еврозоната например са увеличили оперативните си маржове до средно 10,7% миналата година, което е с една четвърт повече спрямо 2019 г. преди световната пандемия и войната в Украйна, показват данни на Refinitiv.

106-те компании, включени в проучването, варират от френския собственик на курорти Pierre et Vacances и автомобилния производител Stellantis до групата за луксозни стоки Hermes и скандинавския търговец на дребно Stockmann.

По подобен начин печалбата, а не разходите за труд и данъците формират лъвския пай от вътрешния ценови натиск в еврозоната от 2021 г. насам, показват изчисления на ЕЦБ въз основа на данни на Евростат.