Какво се промени за ЕЦБ след присъединяването на Хърватия към еврозоната?

Когато една страна приеме еврото, винаги има обхватни икономически последици. Потребителите могат да пътуват без да обменят пари, компаниите могат да търгуват по-лесно на единния пазар, а хората може да смятат, че промяната води до допълнителна инфлация (оказва се, че това не е съвсем така). Но промяната има и значителни последици за паричния съюз, пише в блог публикация на сайта на ЕЦБ. След като една страна се присъедини към еврозоната, тя получава място на масата, някои неща се променят или трябва да бъдат преуредени.

Как присъединяването на Хърватия засяга капитала на ЕЦБ?

ЕЦБ има собствен капитал и запазва финансовата си независимост от политическо влияние. Той се осигурява изключително от националните централни банки на ЕС като единствените акционери в ЕЦБ.

Общият капитал на банката от 10,8 млрд. евро е разделен между всички национални банки в ЕС. Делът на всяка национална централна банка се изчислява въз основа дела в общото население и БВП на ЕС на страната.

По този показател делът на Хърватската национална банка в общия капитал е 0,6595%, равняващ се на 71 390 921 евро. Това беше така още преди приемането на еврото от страната на 1 януари 2023 г.

Това, което се промени на тази дата, беше сумата от заделения капитал, който Хърватската национална банка действително е платила на ЕЦБ. Това е така, защото националната централна банка на всяка страна членка на ЕС, която не се е присъединила към еврозоната, трябва да плаща само 3,75% от заделения си капитал като принос в оперативните разходи на ЕЦБ.

Преди присъединяването си към еврозоната Хърватия вече беше платила малко под 2,7 млн. евро. След присъединяването на страната Хърватската национална банка трябваше да плати останалите 96,25% от заделения си капитал. Оставащата сума се равнява на 68,7 млн. евро.

След присъединяването на Хърватската национална банка към Евросистемата общият изплатен капитал на ЕЦБ нарасна до 8,9 млрд. евро. Това е общият заделен капитал минус сумите, които седем национални централни банки на страни членки на ЕС, оставащи към момента извън Евросистемата, не трябва да плащат.

Освен че плащат общата сума на своя дял от капитала на ЕЦБ, националните централни банки на страните от еврозоната прехвърлят също чуждестранни резерви, когато се присъединят към Евросистемата.

След присъединяването на Хърватия централната банка на страната прехвърли чуждестранни резерви – долари, йени и други валути, на обща стойност почти 640 млн. евро.

А как ЕЦБ стига до решенията си?

Дори преди Хърватия да приеме еврото, гуверньорът на Хърватската национална банка Борис Вуйчич присъстваше на заседанията на Генералния съвет на ЕЦБ, който се занимава с въпроси, свързани с приемането на еврото. Сега, когато Хърватия е част от еврозоната, Вуйчич е пълноправен член на Управляващия съвет – ръководния орган на ЕЦБ, отговарящ за определянето на паричната политика на централната банка. В Съвета влизат шестимата членове на Изпълнителния борд с 20 гуверньори на национални централни банки от еврозоната. Нарастващият брой на членовете усложнява малко нещата, защото не всички гуверньори имат право на гласуване през цялото време. Но защо е така?

С разширяването на икономическия и паричен съюз с времето, а с това и на Евросистемата, стана важно да се реши как да се управлява процесът по вземане на решения, така че важни решения да могат да се постигат навреме. За тази цел Уставът на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ, който очертава функциите на банката, ограничават броя на гласуващите членове на Управителния съвет на 21, когато представените председатели на национални централни банки надхвърлиха 18 души.

Когато Литва стана 19-я член на еврозоната през 2015 г., прагът беше достигнат и беше въведена нова система на ротационни права на гласуване.

Шестимата членове на Борда имат право да гласуват на всички заседания на Управителния съвет.

Всички останали членове на Управителния съвет – 20 гуверньори, споделят останалите 15 гласа на ротационен принцип и се разделят с правото си на гласуване за известно време.

Някои председатели запазват правото си на глас по-рядко от други. Според относителните размери и икономическа тежест на страните си и значението на финансовите си центрове председателите на централните банки са разделени в две групи. Гуверньорите на страни от първо до пето място – Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия, споделят четири гласа, т.е. всеки от тях се разделя с правото си на глас на всеки пет месеца. Останалите гуверньори споделят останалите 11 гласа. В тази втора група участието на гуверньора на Хърватската национална банка означава, че 11-те права на глас сега се споделят от 15 ръководители на национални централни банки, което увеличава честотата, с която всеки председател временно се разделя с правото си на глас. В момента четирима гуверньори губят правото си на глас всеки месец.

Всички членове на Управителния съвет трябва да присъстват на всички заседания, да получават цялата документация и да упражняват правото си да говорят в съответствие с принципа на участието. Системата на правата на глас цели да гарантира, че решения се постигат навременно и с обикновено мнозинство. На практика обаче Управителният съвет постига консенсус по повечето въпроси.