Заплатите във Великобритания са нараснали с най-бързия си темп от 22 г. насам

Ръстът на заплатите в Обединеното кралство се е задържал на рекордно високо ниво през трите месеца до юли, сигнализирайки за упорита инфлация която ще продължи да притиска Английската централна банка (АЦБ) да повиши отново лихвите си, съобщава Bloomberg.

Средните седмични възнаграждения, без бонусите, са нараснали със 7,8% през трите месеца до юли на годишна база, запазвайки най-бързия си темп на растеж, откакто данните са започнали да се отчитат през 2001 г., съобщи националната статистическа служба (ONS) във вторник. Резултатът съвпада с очакванията на икономисти, участвали в проучване на Bloomberg. Общият ръст на заплатите се е ускорил неочаквано до 8,5% - рекордно ниво, като се изключи периодът по време на пандемията.

Резултатът е налице въпреки признаците, че пазарът на труда е започнал да се охлажда в отговор на напрежението, създадено от повишението на лихвите до най-високото им ниво от 2008 г. насам. Безработицата се е увеличила за трети пореден месец до 4,3% през юли, а свободните работни позиции са продължили да намаляват. Това обаче едва ли ще спре АЦБ да увеличи лихвите за 15 пореден път този месец, докато се бори да овладее инфлацията си, която е доста по-висока от целта.

Рекордният ръст на заплатите във Великобритания може да разтревожи АЦБ и тя да повиши лихвите отново. Графика: Bloomberg

Паричните пазари очакват повишение с четвърт пункт до 5,5 %, като смятат, че има над 50% шанс лихвите да бъдат повишени отново до края на годината. След това те очакват лихвите да се задържат на същото ниво през по-голямата част от 2024 г. – този възглед беше споделен и от главния икономист на АЦБ Хю Пил, който заяви, че според него е по-добре лихвите да останат повишени за известно време.

„Годишният ръст на средните седмични възнаграждения ще бъде проблем за АЦБ и ще бъде аргумент на ястребово настроените членове в комисията по паричната политика“, коментира Джанет Муи, ръководител на пазарния анализ в RBC Brewin Dolphin, Лондон.

Между централните банкери възникнаха силни разногласия за това как трябва да се реагира срещу инфлацията. Гуверньорът на АЦБ Андрю Бейли намекна, че регулаторът под управлението му е близо до това да сложи край на най-бързата кампания за повишаване на лихвите от повече от три десетилетия насам. Въпреки това колегата му Катрин Ман в понеделник разкри потенциално разделение на комисията по паричната политика, когато подкани представителите на регулатора да „сгрешат като затегнат допълнително паричната политика“, за да попречат на ускорената инфлация да се задържи.

„Окуражаващо е да видим, че броят на новите работни места все още е близо до рекордно високи нива и че нивото на безработица в страната е много по-ниско от това на останалите държави по света“, коментира министърът на финансите Джеръми Хънт. „Ръстът на заплатите остава висок, отчасти отразявайки еднократните възнаграждения на работниците в държавния сектор, но за да растат реалните заплати стабилно, трябва да се придържаме към нашия план да забавим инфлацията наполовина“, заяви той.

Имаше и несигурни признаци за обрат при заплатите в частния сектор, които Английската централна банка следи внимателно. Редовните заплати в частния сектор са нараснали малко по-слабо с 8,1%.

„Възнагражденията, изплащани в брой, продължават да се увеличават с рекорден темп, като се изключи периода, засегнат от пандемията“, заяви Дарън Морган, директор на отдела за икономическата статистика в ONS. „В съчетание с по-слабата инфлация това означава, че реалните заплати на хората вече не намаляват“, допълни той.

Натискът върху финансите на домакинствата от рязко ускорилата се инфлация най-накрая е започнал да отслабва с първото реално увеличение на заплатите от 16 месеца насам. Реалните общи възнаграждения са нараснали с 0,6% през трите месеца до юли в сравнение с година по-рано.

АЦБ очаква безработицата да се увеличи стабилно до 5% до 2026 г., но ключов въпрос е колко далеч трябва да стигне, преди пазарът на труда да се охлади достатъчно, за да поеме ефекта от повишението на заплатите, което работниците изискаха, опитвайки се да се справят с нарастващите разходи за живот. От Bloomberg Economics смятат, че трябва да достигне повече от тези 4,25%, които АЦБ прогнозира в момента.

Дефицитът на работна ръка направи работниците по-силни в преговорите, въпреки че напоследък има признаци, че много хора се връщат обратно на пазара на труда.

Икономиката e загубила още 281 хил. работни дни заради стачки през юли, като общият брой за последните 12 месеца достигнал 4,2 милиона – най-много от 1989-90 г. насам. Противоречивите правила за стачки станаха закон през юли, който принуждава някои служители да работят по време на стачни действия или да бъдат уволнени, разгневявайки профсъюзите, които обещаха оспорват.