Гренландия залага на Северна Америка в търсене на независимост

Има причина бившият американски президент Доналд Тръмп да предложи да купи Гренландия и тя не е спасяването на полярните мечки.

Докато автономната територия се приближава до целта си за пълна независимост от Дания, тя се надява, че многото ѝ ресурси – от минерали до стратегическо разположение – ще помогнат да я приближат до сферата на влияние на по-необичайните партньори на запад, пише Bloomberg.

Новопубликуван проект за външна политика, отбрана и сигурност на Гренландия предлага поглед върху това как може да изглежда бъдещето. Въпреки че Гренландия отхвърли предложението на Тръмп през 2019 г., дава ясно да се разбере, че интересът на Америка е реципрочен.

„Новото нещо тук е, че имаме надежди за по-голяма интеграция и сътрудничество със Северна Америка“, казва Кенет Хьог, водещият дипломатически представител на Гренландия за САЩ и Канада. Бившата датска колония от дълго време бе насочена на изток, като Копенхаген все още отговаря за сектори като отбрана, външна политика и сигурност.

Изглед към гренландската столица Нуук. Снимка: Raedle/Getty Images

Но документът, публикуван в края на февруари на инуитски и датски, съдържа малко референции за бъдещо сътрудничество с Копенхаген. Вместо това Гренландия се надява на по-близки взаимоотношения със Северна Америка чрез търговия на ключови минерали и по-тежка дума по отношение на отбраната.

„Не сме за продан“, каза Хьог в интервю за Bloomberg, добавяйки: „Но сме отворени за бизнес“.

Международният профил на Гренландия се подсилва на фона на растящите притеснения за сигурността в Северния полярен кръг. След като по-рано този месец Швеция стана член на НАТО, Русия остава изолирана като единствената арктическа страна извън съюза. Полярният морски трафик се увеличава, тъй като глобалното затопляне удължава периода за преминаване на кораби, а обширните природни ресурси на Гренландия, включително редкоземни минерали, привличат международен интерес от големи държави като Русия и Китай.

Космическа база

Територията, която е с население от едва 57 хил. души, постепенно получава по-голяма автономия и през последната година се сдоби със собствено представителство в НАТО. И макар официалният ѝ статут на датска колония да бе свален през 1953 г., все още ѝ е трудно да излезе от сянката на Копенхаген.

Сега тя иска равноправно място на масата и най-накрая да се възползва от икономическите ползи от дългогодишното американско военно присъствие.

Споразумението за сигурност на Дания със САЩ от 1951 г. доведе до създаването в Гренландия на военновъздушната база „Тул“ на американската армия, носеща кодовото име Blue Jay. Създадена тайно, базата – която сега се нарича Космическа база „Путифик“ – се превърна в ключов стълб на натовската и северноамериканската отбрана, като се има предвид стратегическата ѝ разположеност между Полярния кръг и Северния Атлантик.

Новият документ за промяна в политиката подчертава, че реципрочността в отношенията с Гренландия е от ключово значение и за американската отбрана, особено на фона на заплахата, която идва от арктическия регион. Територията евентуално по-нататък ще развие по-подробна отбранителна политика, се казва в текста, и се обсъжда дали да се създаде армия или цивилна държавна служба, които да подобрят способностите за отбрана.

В една кратка част в края на документа също така се говори и за подобряване на търговските и експортни отношения с Източна Азия, най-вече като пазар за гренландска риба. Но ударението е върху отношенията със САЩ и Канада, особено със северните им части.

Гренландия посочва, че се надява да изгради отношения с тези страни чрез търговия на минерали, които подкрепят световния зелен преход, и иска да подсигури вериги на доставка с корабни маршрути и директни самолетни полети. Това означава нужда от инвестиране в нови, по-големи летища – нещо, което в миналото се е оказвало нелесна задача.