Китай трябва да потърси нови източници на растеж след срива на имотния сектор

От 2022 г. насам секторът на недвижимите имоти тежи на икономическия растеж в Китай, пише за Financial Times Сю Циюен, старши сътрудник в Института за световна икономика и политика към Китайската академия за социални науки.

Спадът в сектора директно предизвика отслабване на инвестициите в дълготрайни активи. Той засегна потребителските разходи чрез ефекта върху богатството и доходите и предизвика пазарно-движено свиване на кредитната система, което допълнително изостри недостига на търсене. Всичко това означава, че старият модел на разчитане на недвижимите имоти като икономически двигател е неустойчив.

Коя индустрия може да го замени като основен двигател на растежа в Китай? В момента автомобилната индустрия се откроява с размер на пазара в трилиони юани, но все още е с цял порядък под продажбите при недвижимите имоти. Освен това не е възможно жилищата да бъдат заменени с промишленост. Производственият сектор на Китай вече е голям; той надвишава вътрешното търсене, като разширяването на износа ще се натъкне на още търговски търкания с други страни.

В същото време все още има значително незадоволено търсене в някои сектори, особено в образованието и здравеопазването. Жилищния сектор, образованието и здравеопазването отдавна са трите големи тежести върху плещите на китайския народ, и са темите, които най-оживено се обсъждат в непринудени разговори.

През последните 20 години жилищният проблем претърпя значително подобрение. В образованието и здравеопазването обаче, поради системни и институционални бариери, желанието на китайците да харчат не е напълно отприщено. За пазара това представлява значителна бизнес възможност. А за китайската икономика то има съществен потенциал за растеж. През 2023 г. САЩ са похарчили повече от 20% от своя БВП за образование и здравеопазване, докато делът на Китай все още е далеч под този.

През 2022 г. секторът на услугите представляваше около 47% от общата заетост в Китай, докато очакваният дял в страни на подобен етап на развитие е 62%, според моя анализ на данните на Световната банка, пише авторът. Ако Китай успее да повиши дела на заетостта в сектора на услугите до това ниво, това би отключило значителен потенциал за растеж.

Разбира се, някои настояват образованието и здравеопазването да се третират като потребителски разходи. Като се има предвид, че Китай все още е развиваща се страна, има убеждение сред някои икономисти и управленци, че капиталовият фонд трябва да продължи да се увеличава - оттук и акцентът върху увеличаването на инвестициите в дълготрайни активи, а не върху потреблението.

Инвестициите и потреблението обаче не трябва да се разглеждат като взаимно изключващи се. Многобройни проучвания показват, че образованието спомага за подобряване производителността на труда и също така представлява процес на натрупване на човешки капитал. В сравнение с много страни, в които е задължително 11 или 12 години образование, 9-годишната система на Китай има място за разширяване.

От своя страна, здравната индустрия помага за удължаване трудовия живот на работната сила. Япония, със своята всеобхватна здравна система, поддържа по-висока средна продължителност на живота. В резултат на това нивото на заетост сред хората над 65 години в страната е приблизително 25% - ниво, което играе важна роля за смекчаване на ефектите от застаряващото общество. В Китай делът е 18%, според доклад на брюкселския аналитичен център Bruegel.

От страната на предлагането моделът на развитие на Китай в миналото е разчитал повече на натрупването на материален, физически капитал. Но бъдещото развитие ще зависи повече от човешкия капитал и иновациите. А от страната на търсенето развитието на сектори като образованието и здравеопазването помага и за разширяване на вътрешното търсене. Това допринася също за намаляване на външните дисбаланси на Китай.

Голяма част от разходите за образование и здравеопазване идва от държавата. Това налага правителството да разшири заемането на средства за обществени услуги и социално осигуряване. Увеличеното държавно заемане може да помогне за компенсиране на отрицателното въздействие от свиването на кредита, причинено от спада при недвижимите имоти.

Трябва да се отбележи, че китайското правителство все повече подчертава важността на науката и образованието за икономическия просперитет и значението на таланта и човешкия капитал за силната икономика. Ако връзката между промишлеността и сектора на услугите е добре координирана и услугите се използват като нов двигател на растежа, тогава китайската икономика все още ще има голям капацитет за разширяване, завършва Циюен.