Новият глобален ред хвърля сянка върху просперитета

Когато нищо не може да се приема за даденост, какво да прави един икономически анализатор? Миналата седмица Международният валутен фонд (МВФ) преустанови практиката си да изготвя глобални икономически прогнози, които да се обсъждат на пролетните му заседания. Вместо това фондът предложи „референтна прогноза“ – сценарий, който предполага, че нещата скоро ще се нормализират – наред с алтернативни прогнози, вариращи от не чак толкова лоши до много по-мрачни, пише Bloomberg.

Ако временното прекратяване на огъня във войната на САЩ и Израел с Иран се запази, краткосрочните щети за световната икономика ще бъдат управляеми. Ако това не стане и войната бъде възобновена или ескалира, резултатите ще бъдат много по-лоши.

Инвеститорите нямат друг избор, освен да жонглират с тези практически безсмислени краткосрочни сценарии. Това, което обикновено се губи в подобни упражнения, са дългосрочните последици.

Разбира се, те са още по-трудни за изчисляване, но са и по-важни. Независимо как ще бъде решен конфликтът с Иран през следващите дни и седмици, този момент на екстремни сътресения потвърждава настъпването на нов глобален ред – такъв, който вече не се основава на сътрудничество, водено от САЩ.

Икономическите ефекти от тази промяна са също толкова важни, колкото и нейните последици за сигурността и геополитиката. Погледнато по този начин, ключовият момент е, че международното сътрудничество е ефикасно. То намалява разходите – и това не е маловажно.

През последната година доверието в НАТО спадна. Такива съюзи не само правят членовете им по-сигурни по отношение на безопасността, но и по-пестеливи: съюзниците споделят и по този начин намаляват разходите за самозащита.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп беше прав да се оплаква, че членовете на НАТО от Европа допринасят по-малко за общата отбрана, отколкото би трябвало, възползвайки се от увереността, че САЩ ще ги подкрепят.

САЩ биха били прави, ако окажат натиск върху съюзниците да платят справедливия дял - но това не е нещото, което правят. Те разрушават съюза, а не го поправят.

Европа знае, че ще трябва да влага повече пари за отбрана в бъдеще - вероятно повече, отколкото са изискванията на Вашингтон относно НАТО. Колко трябва да очакват да спестят САЩ в резултат на това? По-малко от нищо. Собствените им интереси за сигурността са глобални, а не локални или регионални. За да ги развиват рентабилно, САЩ се нуждаят от съюзници.

Войната с Иран е пример за това. Колко показателно е, че администрацията на Тръмп разкритикува отново европейските партньори заради това, че отказаха да ѝ помогнат да отвори отново Ормузкия проток.

Без партньори, които да им помогнат да понесе товара и да приеме (в определени граници) американското лидерство, САЩ също ще трябва да харчат повече. По всяка вероятност много повече.

Помислете за ползите от намаляването на разходите от сътрудничеството, водено от САЩ, в областта на глобалните финанси - по-специално ролята на доларовия стандарт. Отчасти, подобно на отбраната, това е друго обществено благо с широко споделени предимства. В този случай обаче САЩ печелят непропорционално. Геополитическата фрагментация излага на риск тяхната „прекомерна привилегия “ - главно способността им да се вземат заеми на по-ниска цена.

Доларът няма правдоподобен наследник, въпреки че Китай и Европейският съюз (ЕС) се стремят техните валути да се издигнат на същата позиция, но има риск да се появи многополюсна система. Усилията за намаляване на господството на долара и произтичащата от това финансова мощ на Америка вероятно ще повишат трансакционните разходи, ще нарушат ликвидността и ще застрашат глобалната финансова стабилност.

Преминаването от либерална към управлявана търговия е и скъпоструващо. Ако търговията не намаляваше разходите, нямаше да има такива: цялата идея е да се харчи по-малко и да се консумира повече.

Разбира се, както и при прогнозирания крах на доларовия стандарт, смъртта на глобализацията е преувеличена.

Търговията вероятно ще продължи да се разширява и икономиките, включително САЩ, ще продължат да разчитат на нея. Въпреки това редица хаотични и натрапчиви усилия за канализиране и пренасочване на търговията ще повишат разходите за местните производители и ще възпрепятстват инвестициите. А управляваната търговия неизменно означава повече публични разходи - за субсидии за облагодетелствани производители, които понасят щети от търговската война.

Във всички тези отношения ограниченото сътрудничество означава по-високи разходи – тоест по-ниска производителност. С течение на времето, ако имаме късмет, всичко това ще доведе само до бавен растеж, а не до директна икономическа катастрофа. Но ако нарастващите разходи се пресекат с финансова нестабилност и/или фискален стрес, рискът от внезапни икономически спадове ще бъде по-голям.

Нарастващият фискален стрес е основна тема в скорошния анализ на МВФ. Глобалният публичен дълг нараства; в голяма част от света нивата му все още са по-високи, отколкото бяха в пика на пандемията. Бюджетните дефицити са високи въпреки ниските нива на безработица, а лихвените проценти се покачват. САЩ са начело на тази влошаваща се фискална ситуация, с бюджетен дефицит между 7% и 8% от брутния вътрешен продукт (БВП), въпреки пълната заетост, и без „никакъв план за консолидация на дълга“.

Сега добавете по-високите публични разходи поради разпадащия се световен ред – за отбрана, обслужване на дълга и фискалните изисквания на управляваната търговия – заедно с по-бавен растеж поради по-високите разходи.

Войната на администрацията на Тръмп с Иран повтори посланието, което вече беше изпратила до бившите си партньори: отсега нататък САЩ ще действат едностранно, за да прокарват интересите си, независимо от последствията за своите измамни и страхливи приятели. Това е промяна, която ще бъде трудна и може би невъзможна за преобръщане, и такава, която ще направи САЩ и бившите им съюзници по-бедни, както и по-малко безопасни.