Инвеститорите залагат на сляпо на новата "златна ера" в САЩ

Преди десет години похвалих книгата на Марвин Кинг, бившият управител на Английската централна банка, на тема „радикална несигурност“. Тогава бях съгласен с Кинг, че радикалната несигурност – от вида, с който статистическият анализ не може да се справи, е належащ проблем за финансовите регулатори.

След годината, която приключва, за предизвикателството може да се каже, че въобще не е ограничено, пише Клайв Крук за Bloomberg.

През последните 12 месеца в САЩ беше безгрижно отхвърлена всяка норма на икономическата политика – търговска политика, фискална политика, парична политика. В същото време американската икономика стои на ръба на това, което може да бъде толкова значима икономическа революция, колкото преходът от земеделие към производство или от производство към услуги – само че революцията на изкуствения интелект може да се случи много по-бързо, пише Крук.

„Пиша за икономическа политика от повече десетилетия, отколкото искам да си спомням. Никога не съм бил свидетел на нещо дори отдалечено подобно на вълната от смущения от миналата година“, казва той.

Докъде ще доведе това? Всеки, който твърди, че знае, или лъже, или се заблуждава. Това е смисълът на радикалната несигурност, подчертава той.

Моделите, които ръководят експертните прогнози, се основават на данни, които никога не са се сблъсквали с подобни промени. Мерките за риск, базирани на установени модели, са по същество безполезни.

Ако икономиката се срине през следващата година, това ще бъде най-предопределеният колапс, виждан някога, с твърде много причини, измежду които да се избира. А може би икономиката е на прага на революция в производителността, достатъчно мощна, за да заглуши всеки избор, добър или лош, който администрацията на президента Доналд Тръмп и нейните наследници биха могли да направят.

Никой не знае какво идва. Ето това е радикална несигурност в най-чист вид.

Настоящото объркване относно състоянието на икономиката изглежда емблематично. Официалната статистика ни казва, че икономиката на САЩ се развива с пълна сила (през третото тримесечие брутният вътрешен продукт нараства с годишен темп от 4,3%) дори при ръст на безработицата. Последното накара Федералния резерв, обезпокоен заради вероятен икономически спад, да намали с още 25 базисни пункта основната си лихва през декември.

Може би изкуственият интелект създава тази странна връзка – стимулира растежа и производителността, като същевременно води до охлаждане на търсенето на труд. Това обаче изглежда малко вероятно, според Крук.

Изкуственият интелект със сигурност е способен да трансформира работното място, но е все още в началото на това. Бумът със сигурност е в инвестициите – всички тези центрове за данни струват пари. Ефектът върху работните места и производителността засега са само догадки.

Числата биха били трудни за интерпретиране, дори ако на тези, с които разполагаме, можеше да се вярва, само че не може. Поради спирането на работата на правителството официалната статистика все още е в безпорядък.

Първо, десетилетия конвенционална мъдрост за международната търговия бяха захвърлени. Преди търговията беше свързана с конкуренция, ефективност, сравнително предимство и взаимна изгода. Сега става въпрос за това кой кого експлоатира, пише Крук.

САЩ, обезпокоени от въображаеми десетилетия технологична изостаналост и икономическа неефективност, отказват да бъдат повече възпрепятствани. „Реципрочни мита“ или нещо подобно няма да възстановят някакво подобие на глобална икономическа справедливост.

Отсега нататък търговията няма да бъде уж „свободна“ или „справедлива“. Тя ще бъде управлявана от Вашингтон, за да се осигури максимално предимство за САЩ под страх от международни санкции, включително оттегляне от дългогодишни съюзи, добавя Крук.

Второ, вече няма такова нещо като фискална политика. Американските политици ще продължат да се борят за данъци и държавни разходи, за това кой печели и кой губи, когато някоя от страните надделява. Публичните заеми и публичният дълг вече нямат политическо значение. Нито една от партиите не вярва, че ефектът от дадена политика върху бюджетния дефицит си струва дори да се споменава, посочва Клайв Крук.

Американската икономика е на или близо до пълна заетост и расте с добри темпове – въпреки това бюджетният дефицит е приблизително 6% от брутния вътрешен продукт (БВП), а държавният дълг е 100% - най-високото ниво от 60 години. И двата показателя се очаква да продължат да се увеличават.

Не толкова отдавна политиците се тревожеха за фискалното пространство за маневриране – тоест за способността на правителството да стимулира икономиката чрез увеличаване на заемите в условия на спад. Въпросът не е, че повечето политици вярват, че „фискалното пространство“ е неограничено, което би било достатъчно лошо. Въпросът е, че те вече дори не мислят за това, казва Крук.

Трето, паричната политика, каквато я познаваме, също се разпада. Общоприетото мнение – доскоро толкова сигурно, колкото и идеите, че свободната търговия е добра, а фискалната отговорност е нещо важно, гласи, че независимостта на централната банка работи.

Паричната политика ще действа със закъснение, а централните банкери ще са заети с краткосрочни задачи, така че политически насочената централна банка въвежда пристрастие към по-висока инфлация. Тя ще избере по-популярния курс (по-ниски лихвени проценти), въпреки че знае, че отложеният, следователно политически неуместен, резултат ще бъде по-високи цени.

Администрацията на Тръмп вече предприе стъпки за политизиране на Федералния резерв, като назначи служител от Белия дом (Стивън Миран) в комисията, която определя паричната политика, опита се да отстрани друг управител, като повдигна обвинения в ипотечни измами, и критикува ръководството на централната банка при всяка възможност.

Управителят на Фед Джером Пауъл трябва да се оттегли през май и президентът скоро ще избере неговия наследник. Очаква се това, разбира се, да е негов политически последовател. Министърът на финансите Скот Бесънт наскоро заяви, че след като инфлацията се върне до 2%, Федералният резерв трябва да преразгледа целта си за ръста на потребителските цени. Вместо да се стреми да поддържа покачването на цените в рамките на 2% годишно, може би трябва да приеме целеви диапазон, като например 1,5%-2,5% или 1%-3%.

Възражението на Бесънт срещу настоящата цел е, че „сигурността до десетичната запетая е просто абсурдна“. Това е странно, като се има предвид, че Федералният резерв очевидно не се смята за обвързан с такава прецизност. Инфлацията надвишава целта от 2% от пет години и Федералният резерв не очаква тя да се върне в тези рамки напълно до 2028 г., подчертава Крук.

Всичко това, заедно с по-малко независимия Федерален резерв, вероятно би довело до покачване на очакваната инфлация, а впоследствие и на действителната инфлация, смята Крук.

Американската икономика е удивително устойчива и през следващите месеци ще трябва да остане такава. Може би тя ще успее да се справи с разбиването на консенсуса относно търговската, фискалната и паричната политика, който ѝ служи добре в продължение на десетилетия. Може би новите норми все пак се наместят, или пък старите, след Тръмп, ще се възкресят. Предвид появата на изкуствения интелект може би нищо от това няма да има значение и икономиката ще се развива все по-ускорено.

Инвеститорите залагат сериозно на обещаната златна ера, без да имат представа какво означава тя, заключава Крук.