Инфлацията в еврозоната се ускорява, засилвайки аргументите за повишаване на лихвите

Инфлацията в еврозоната се е ускорила леко през юли, което допълнително засилва аргументите в полза на ново повишение на лихвените проценти от Европейската централна банка (ЕЦБ), особено на фона на високите цени на петрола, които предвещават по-нататъшно разширяване на ценовия натиск.

Инфлацията във всички 21 държави, които използват еврото, се е ускорила до 2,9% през юли спрямо 2,8% месец по-рано, според предварителните данни на Евростат, цитирани от Ройтерс. Резултатът е в съответствие с очакванията на анализаторите, като увеличението на цените е предизвикано от рязкото поскъпване на петрола заради войната на САЩ и Израел в Иран. 

Месечната инфлация възлиза на 0,2%.

Междувременно по-внимателно следеният показател за базисната инфлация, който изключва волатилните цени на храните и енергоносителите, също е нараснал. Той е достигнал 2,5% от предходните 2,4%, след като инфлацията при енергоизточниците се е ускорила до 10,0% (8,5% през юни), а при услугите - до 3,3% (3,2% през юни). Цените на хранителните продукти, алкохола и тютюна са се повишили с 1,2% (1,5% през юни), а на неенергийните промишлени стоки - с 0,9% (0,7% през юни).

От страните в еврозоната на първо място по ръст на потребителските цени през месеца е Литва с 5,6%, следвана от България с 4,1% и Кипър с 4,0%. Най-ниска инфлация се отчита в Естония - 2,0%, Малта - 2,1% и Франция - 2,4%.

Въпреки че данните за юли са важни, те вероятно няма да бъдат решаващи за ЕЦБ, тъй като преди следващото заседание за лихвените проценти през август централните банкери ще получат още един отчет за инфлацията, а цените на петрола могат да бъдат изключително нестабилни.

Въпреки това централната банка даде сигнал, че предстои увеличаване на разходите по заемите, като посочи, че икономиката се развива според нейния „базов сценарий“. Сам по себе си той предвижда увеличение на лихвения процент на 10 септември.

Данните за икономическия растеж също намалиха опасенията, че повишение на лихвите, целящо да предотврати пренасянето на високите енергийни цени към цените и заплатите, би забавило икономическия растеж.

Икономиката на еврозоната нарасна с 0,4% през второто тримесечие, два пъти по-бързо от очакваното, опровергавайки песимистичните прогнози, че конфликтът в Близкия изток и високите енергийни разходи могат да я доближат до рецесия.

Инвеститорите залагат на повече от две повишения на лихвените проценти. Икономистите обаче са по-предпазливи и очакват само още едно повишение, тъй като според тях високите енергийни разходи все още не са довели до вторични ефекти върху цените, които биха могли да поддържат бързата инфлация за по-дълъг период.

Всъщност пазарът на труда остава сравнително слаб, което предполага, че натискът върху заплатите ще продължи да намалява.

Вносът от Китай също остава сравнително евтин, докато инфлацията при храните се забавя от известно време, компенсирайки част от увеличението на енергийните цени.