ЕС все още се въздържа да използва тежката артилерия срещу Унгария

След последния Европейски съвет унгарският премиер Виктор Орбан няма много съюзници в Брюксел, пише в коментар The Financial Times. Изданието посочва, че поведението му е подразнило до такава степен някои страни от общността, че все по-открито се говори за активирането на чл. 7 от Договора за ЕС. Припомняме, че Унгария заплаши с вето и членството на България в Шенген, ако българският парламент остави транзитната такса за руския газ, която трябва да бъде плащана от "Газпром". След решението на Народното събрание във вторник Будапеща заяви, че ще оттегли ветото си.

Правилата на общността не предвиждат изгонване на членове, които не изпълняват своите ангажименти. При "тежки и продължителни нарушения" на ценностите на ЕС обаче са предвидени санкции, сред които и отнемането на правото на глас при взимане на решения.

Това е най-силното оръжие на Брюксел, което досега никога не е използвано. През последните години европейските лидери на няколко пъти бяха напът да започнат процедурата, но се изправяха пред обединените сили на Полша и Унгария, които налагаха вето при гласуването една за друга. Сега обаче политическата ситуация във Варшава се смени и на власт дойде бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск, който не заявява категоричната си подкрепа за Унгария, каквато беше позицията на предшественика му Матеуш Моравецки.

Какво предвижда процедурата?

Член 7 от Договора за ЕС може да бъде активиран по искане на 1/3 от държавите от ЕС или от Европейската комисия. Задействането на процедурата трябва да бъде подкрепена от 2/3 от депутатите, както и с мнозинство от Европейския съвет.

При вече активирана процедура санкции могат да бъдат наложени с квалифицирано мнозинство - тоест със 72% от страните, представляващи 65% от населението на ЕС.

Ако се стигне до отнемането на гласа на държавата, тя не участва във взимането на решенията на Европейския съвет, както и на Съвета на министрите.

От години Брюксел е блокирал към 30 млрд. евро средства по европейските фондове заради нарушенията на ценности като върховенство на закона и защита на малцинства в Унгария. С промяна в правилата, одобрени през 2020 година от Европейския парламент, ЕС вече може да защитава разпределението на европейските средства не само при корупция или измама, но и при систематични нарушения на основните ценности.

Тоест спазването на принципа на правовата държава е условие за разпределението на европейските фондове.

С гласуването за началото на преговорите за членство на Украйна и Молдова Орбан успя да освободи около 1/3 от тези следства. Така в негово отсъствие 26-те останали членове единодушно подкрепиха Украйна.

След края на заседанието на европейските лидери Виктор Орбан разказа пред националното радио в Унгария, че средствата за Украйна и за Унгария не са свързани, но вижда възможност да получи всички останали замразени пари.

"Това е голяма възможност за Унгария да покаже, че трябва да получи това, което  заслужава", заяви премиерът и допълни, че настоява за честно отношение и сега вижда добра възможност да получи такава.

Според източници на FT, въпреки че стои като опция, европейските лидери засега се въздържат от активирането на чл. 7. На този етап те предпочитат да "убедят" Орбан, но не е ясно колко от тях са готови да платят цената му - решението за размразяване на фондовете също е с пълно мнозинство.

След края на последната среща за 2023 година почти всички европейски лидери заявиха, че очакват решение на проблема за дългосрочното финансиране на Украйна през януари 2024 година. Но в понеделник (18 декември) председателят на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи, че следващата среща на европейските лидери за Украйна ще бъде не в началото на януари, а на 1 февруари 2024 година, като така страните си дават още малко време, за да постигнат съгласие. Проблемът при активирането на чл. 7 всъщност е, че процедурата също ще отнеме време, необходимо на Киев.

Ако Будапеща обаче отново е против, вероятно ще се подходи с "няколко различни инструмента", казва събеседник на FT. "В крайна сметка Унгария не може да ни спре да предоставим пари на Украйна", твърди той след разговорите на съвета.

Според изявленията на лидерите освен Унгария, останалите 26 държави подкрепят напълно реформата в Многогодишната финансова рамка на ЕС, в която са предвидени и 50 млрд. евро макроикономическо финансиране за следващите четири години за Киев.